— Как да разбирам това? Какво общо има тук Би Джей?
— Иди и се срещни с Великия имам на Тимбукту и така ще знаеш какво да направиш по-нататък.
— Не знам. Тук съм, за да се срещна с Идриса. Нямам много време.
— Иди в Тимбукту.
— Ще помисля, Папа.
— Наспи се хубаво, mon ami. Носиш голям товар на плещите си. Утре те чака важен ден.
29
Границата на Мали с Буркина Фасо
Сряда, 5:19 ч. по Гринуич
Изминали часове след преврата: 49
Колоната от сиви камиони разпръсна ято лешояди, пируващи с останките на пустинна лисица. Когато конвоят спря пред граничния пост, шофьорите угасиха двигателите и наоколо настана мъртвешка тишина. Бариерата се състоеше от два очукани петролни варела, пълни с камъни, и поставена напреки на шосето дъска със стърчащи от нея 5-сантиметрови пирони.
Командирът на поста се събуди в малката караулка и излезе навън, раздразнен, че са прекъснали почивката му. Той избърса лицето си с длани и нахлупи на главата си черна барета. Наблизо под сянката на едно дърво спеше друг войник; той скочи и застана мирно, като преди това грабна пушката си, която се въргаляше в прахоляка. Двамата заобиколиха шестте руски камиона с повишена проходимост ГАЗ-66, отстрани на всеки от които върху масленозелената каросерия имаше надпис с бели букви: „Служба поддержки Октябрьский“.
Командирът се бе развълнувал приятно при вида на колоната, но се стараеше да не го показва. Това беше третият пореден ден, в който на границата се появяваха руски камиони. Шофьорите бяха все индуси. Или може би араби? Но всичко останало си беше същото. След като направи пълен кръг около конвоя, той се спря при шофьора на водещия камион.
— Какво карате? — запита той, докато другият войник държеше пушката си, насочена заплашително към кабината.
— Минно оборудване — отвърна мъжът с тежък чуждестранен акцент, като го гледаше отегчено.
— Къде са ви паспортите и разрешителните за внос?
— Ето — каза шофьорът и му подаде дебела пачка местни франкове, пристегната с ластик.
Двамата униформени се спогледаха, командирът пое парите и ги мушна в горния джоб на куртката си.
— Oui. Всичко изглежда наред. Тръгвайте. Bon voyage.
Войникът постави пушката на земята, махна дъската с пироните и претърколи встрани двата варела. Двигателите зареваха и камионите потеглиха сред облаци черен дим.
Застанали по средата на пътя, двамата изпратиха конвоя с поглед. Когато и последният камион се скри в далечината, те лениво върнаха варелите на мястото им и сложиха обратно дъската напреки на пътя. Командирът свали баретата си и се прибра в караулката. Без да си дава зор, другият войник се върна под дървото, пусна пушката в прахоляка и легна пак да си подремне.
Лешоядите бяха изоставили мършата и се рееха високо във въздуха, следвайки в плавни кръгове колоната от камиони.
30
Посолство на САЩ, Бамако
Сряда, 6:05 ч. по Гринуич
Джъд Райкър и Бул Дърам се събудиха рано, но когато слязоха на долния етаж, Лариса Джеймс вече бе облечена и готова за тръгване.
— Ще пием кафе в посолството. Моите експерти са готови с инструктажа. Започваме деня с летящ старт, нали? — Тя дори не вдигна глава от блекбърито си, за да отчете кимването им. — Колата ни чака. Да вървим! Ялла!
Охраната на посолството беше затегната. Най-външният периметър бе изтеглен на сто метра пред оградата. Постовият от частната охранителна фирма вкара огледало с дълга дръжка под шасито на колата и я прегледа за взривни устройства. Междувременно друг вдигна предния капак и надникна в двигателя, докато трети я обиколи от всички страни с куче за откриване на експлозиви.
След като първата бариера се затвори зад тях, започна проверката на документите за самоличност. После се отвори втората бариера и те навлязоха в посолския комплекс с неговите безупречно подстригани ливади, цъфтящи тропически растения и разхождащи се насам-натам мъже с автоматични оръжия.
Докато тримата минаваха през главното фоайе, Лариса кимаше величествено на хората си за поздрав, но без да им представя новодошлите. Никакви обяснения. В дъното на фоайето стълбище водеше към врата без отличителни знаци.
— Трябва да извадите батериите от мобилните си телефони.
— Какво?
— Батериите. По съображения за сигурност. Ако искате да внесете вътре телефон, трябва да е с извадена батерия.