Джъд вдигна рамене, после двамата с Дърам измъкнаха телефоните от джобовете си, свалиха батериите и ги пъхнаха поотделно в джобовете на саката си.
Когато се убеди, че всичко е наред, Лариса вкара служебната си карта в прореза встрани от вратата и набра осемцифрен код. Вратата се отвори със съскане.
— Това е секретният отдел на посолството. Само за американски граждани с най-висока степен на достъп до класифицирана информация.
Влязоха вътре. Мали остана зад гърба им; намираха се в светая светих на националната сигурност на Съединените щати.
— Кафе?
— Ами да! — отвърна Джъд. — И по-силно, ако може, Лариса.
— Да, госпожо — обади се и Дърам.
— Ще поръчам — каза Лариса, после посочи с пръст дългия коридор. — В онзи край е кабинетът на Сайръс, резидента на ЦРУ. Помниш го от болницата в Германия, нали, Джъд? Вътре с него трябва да е и военният аташе, полковник Ранди Хюстън. Черната врата. Двамата ще ви направят инструктаж. Междувременно аз ще проведа няколко телефонни разговора. Когато приключите със Сайръс и Ранди, елате в кабинета ми да си поговорим. Искам да ми разкажеш за Джесика и момчетата.
Когато останаха сами, Дърам попита:
— Вие се познавате отпреди, нали?
— Последния път, когато бях в Бамако, оцеляхме след атентат. Бомба гръмна под колата ни. Беше преди осем месеца. Мисля, че след такова нещо хората стават приятели до живот.
— Да, така е — кимна Дърам; нещо в тона му показа на Джъд, че и той е преживял нещо подобно.
Джъд почука на черната врата. Отвътре се подаде полковник Хюстън; Джъд го позна от видеоконференцията.
— Доктор Райкър — каза той с безизразно лице. — Добре дошли отново в Мали.
Зад огромно бюро, заемащо по-голямата част от тясното помещение, барикадиран зад купища книжа, седеше Сайръс. Стените на кабинета му бяха облепени от пода до тавана със снимки. Повечето бяха спътникови фотографии на лагери в пустинята, снимки на тълпи млади мъже, имаше и такива на джамии в по-важните градове на Мали: Бамако, Сегу, Кидал, Мопти, Гао и Тимбукту. Костюмът на Сайръс беше измачкан, явно облечен поне преди ден.
— Добро утро, господа — каза той. — Полковник, бихте ли затворили вратата?
— Благодаря ви, че сте дошли толкова рано на работа, за да се срещнете с нас — каза Джъд, колкото да разчупи леда, докато се наместваше на един стол.
— Аз съм тук всеки ден от пет-нула-нула, доктор Райкър.
— И така, какво имате да ни кажете? — каза Джъд, като хвърли бърз поглед към Дърам.
— Следим активни враждебни елементи, които се придвижват през северния сектор по протежение на границата с Алжир — каза Сайръс и посочи с пръст една от снимките. — Засичаме ускорен електронен трафик, подсказващ вероятно подготвяно нападение срещу малийски обекти, както и нетривиална заплаха срещу интереси и граждани на Съединените щати. Имаме сведения, че клетка на „Ансар ал Сахра“ е пресякла границата откъм Алжир в края на седмицата и чака среща с друг елемент, от който да получи указания и взривни материали за извършване на атентат. Разполагаме с очи в небето, които следят за нови придвижвания, но очакваме с висока степен на вероятност някакъв удар през следващите двайсет и четири до четирийсет и осем часа. Полковник?
Хюстън започна:
— Служители на Пентагона, базирани в страната, разполагат с допълнителен капацитет за следене. Наблюдаваме държавните граници, доктор Райкър. Засекли сме руски камиони да пренасят материали от Нигерия, от блатата по поречието на река Нигер, първо в Буркина Фасо и после през границата в Северно Мали покрай Тимбукту. Руснаците официално отричат да знаят каквото и да било по въпроса, но в частни разговори твърдят, че всъщност ставало дума за проучване на петролни находища, за които предпочитали никой друг да не знае. Не искали да привличат вниманието на бандити или терористи, действащи в района. Самото количество на товара сочи тежко оборудване, но това може да е и прикритие. Една възможност е трафик на ръчно стрелково оръжие. Или всичко останало. Виктор Челенков има връзки и с петролни компании, и с руските военни.
— А какво знаете за преврата? — запита Джъд. — Затова сме дошли.
— От вчера нищо ново — отвърна Сайръс. — Идриса укрепва властта си, като слага свои хора на ключови места. Знаем, че Майга е в казармите в Уангара и е жив.
— Нека да не навлизаме в дебрите на местния политически пейзаж — намеси се Хюстън. — Поне днес. Идриса ни съдейства. Хората му ни подават разузнавателна информация, готови са да противодействат на „Ансар“.