Горе върху билото на дюната, на метри от тази епична битка за живот, се издигаше скромна вила. В този късен час тя беше потънала в мрак, ако не се броеше бледата светлина в един от прозорците на таванския етаж, където се намираше главната спалня.
Седнала в леглото с очила, провесени на върха на носа, Джесика Райкър беше вперила поглед в екрана на лаптопа си и преравяше сайтовете на френски и арабски език за новини от Мали. Не че откриваше кой знае какво. Кликна още веднъж с мишката, за да отвори програма, и се регистрира като EMILYD.
Джесика отпи глътка лимонов чай от висока порцеланова чаша на нощното й шкафче и написа кратки съобщения до няколко адреса, с които молеше за информация. После допи чая си, затвори програмата и отново насочи вниманието си към новинарските сайтове.
— Сигурно изпускам нещо — промърмори на себе си тя. — Джъд, скъпи, какво правиш?
32
Посолство на САЩ, Бамако Сряда, 6:15 ч. по Гринуич
Джъд бе придружен по коридора до кабинета на посланичката. Лариса Джеймс седеше зад бюрото си и говореше по телефона с гръб към вратата. От двете й страни на пилони се издигаха знамената на Мали и Съединените щати.
Цяла една страна от кабинета й беше в прозорци, през които се виждаха безупречно поддържаните ливади на комплекса. Отвъд оградата се виеше дълга, подобна на змия опашка от хора, очакващи да отвори консулският отдел, за да си пробват късмета в играта на шах с младия служител на Дипломатическата служба на САЩ — в типичния случай на първи задграничен мандат и разтреперан от страх да не направи грешка, — скрит от другата страна на дебелото армирано стъкло. Малийците също бяха неспокойни, стиснали в ръка купчинките прилежно сгънати документи, отчаяно опитващи се да докажат валидността на твърденията си, надяващи се да им се падне голямата награда в лотарията — заветната американска виза. Малки момчета крачеха напред-назад по протежение на опашката за визи и предлагаха дъвки, твърдо сварени яйца, ароматизатори за коли, китайски джапанки.
Друга стена от кабинета на Лариса беше покрита от пода до тавана с лавици, осеяни с плакети, статуетки и медальони във всякакви форми и големини от всички министерства, институции и ведомства в държавата. Нищо неозначаващи знаци на благодарност от един или друг политик или чиновник за оказаната му чест в няколкоминутна среща с официалния пратеник на президента на Съединените щати. Отпадният продукт на дипломацията.
— Доста посещения на вежливост си имала, Лариса — каза Джъд, когато тя затвори телефона.
— На мен ли го казваш! Всяка от тези дрънкулки е един загубен час от живота ми — отвърна тя. — Но това е професията, която сме си избрали. Нали така, Джъд?
— Говори за себе си. Не аз съм се отказал от добрия живот, за да ставам дипломат. Аз съм само онзи, който почиства, след като се оплескат нещата.
— Именно. При това не разполагаме с много време, затова да минем по същество. Готов ли си за Идриса?
— Мисля, че да. Но не трябваше ли Хюстън да открие слабите места на хунтата? Не плащаме ли заплатата на военния аташе, за да поддържа връзки с онези генерали, към които можем да се обърнем при нужда?
— Хюстън се опита. Но не стигна доникъде. Според него цялата военна машина вече е застанала зад гърба на Идриса. Ако в армията са останали офицери, лоялни на Майга, те не се обаждат.
— Ще се обадят рано или късно. Просто трябва да им дадем тази възможност. Ще се обърнат по вятъра, като видят откъде духа.
— Да се надяваме, че си прав.
— Притеснява ме това, което посолството казва на Идриса. Искам да кажа, онова, което той чува в действителност. И за Хюстън, и за Сайръс основният приоритет е сигурността. Те изобщо не се интересуват от преврата. Но това не е нашето послание. Те не си ли дават сметка защо съм тук?
— Разбира се, че си дават. Но и двамата си пазят гърбовете. Чакат ние да дадем тон. Аз съм шеф на мисията, те са просто служители в посолството. В моето посолство. Но ти знаеш, че те си имат свои господари във Вашингтон, които преследват свои цели. Много е възможно да получават противоречиви сигнали от други ведомства на Съединените щати.