— Хайде, хайде, Лариса. Знаеш, че не съм в състояние да контролирам всички канали, по които постъпват сигнали от Вашингтон. Опитвам се само да направя така, че сигналът през основния канал да бъде максимално ясен.
— Знам, Джъд. Те се презастраховат. Така се играе тази игра.
— Аз ще се оправя с Държавния департамент. От теб искам да ми помогнеш да огранича противоречивите сигнали, които посолството изпраща на Идриса. Не мога да отида при него и да му държа строг тон, а след мен полковник Хюстън да му намигне и да му каже: „Хич да не ти пука от някакви женчовци от Вашингтон“. Това просто не можем да го допуснем.
— Ще се погрижа да му стане ясно.
— По дяволите, Лариса, Хюстън вече ме помоли да вдигна забраната за включване на наши хора в ударните отряди. Няма ден, откакто съм тук, а те вече напират да си сътрудничат с Идриса.
— Ти какво му каза?
— Нищо. Направих се, че не съм чул.
— С това проблемът няма да приключи. Тези хора не са свикнали да се отказват само защото си се направил, че не чуваш. Вече би трябвало да го знаеш.
— Знам го. Просто се опитвам да печеля време. Но Искам да си откровена с мен. Трябва ми помощта ти.
— Имаш я, Джъд.
— А какво мислиш за шефа на бюрото?
— Малко е дръпнат, но си върши добре работата.
— Попитах го за френска връзка с урана в Нигер и той си глътна езика.
— Стъпил си на мина, това е истината. Сайръс е бил резидент в Нигер в навечерието на войната в Ирак. Спомняш ли си „Йелоукейк“? Скандала с фалшифицираните документи, дето уж Садам се бил опитал да купи уранова руда от Нигер? Валери Плам, Джо Уилсън, Дик Чейни? Сайръс е бил в центъра му.
— Еха. Нищо чудно, че е толкова докачлив на тази тема. Каква е била ролята му?
— Не знам със сигурност. Но явно е станал подозрителен към посетители от Вашингтон. Стъпвай внимателно.
— Благодаря за съвета. Така и ще направя.
— А ти какво ще ми кажеш за твоя човек? Онзи, едрия мъж, когото водиш със себе си. Дърам.
— Викат му Бика.
— Естествено. Може ли да му се има доверие?
— Рано е да се каже. Засега изглежда порядъчен човек. Не говори много, но видимо си разбира от работата.
— Е, добре, Джъд. И още нещо… — Лариса не довърши, свела поглед към обувките си.
— Какво?
— Как си ти, Джъд? Държиш ли се?
— Естествено. Защо питаш?
— Искам да… бъдеш внимателен.
— Какво искаш да кажеш, Лариса?
— Тук е гнездо на стършели. Не си разкривай картите. Особено сега, когато обстановката е непредвидима.
— Не те разбирам.
— Виж какво, Джъд — каза тя. После се спря, отвори вратата, подаде глава навън, огледа коридора и пак я затвори. Погледна го право в очите. — Ще бъда пряма с теб. Има известни притеснения по отношение на някои твои… познати.
— Мои?
— Знам, че имаш приятели тук, в Мали. Всички имаме. Но трябва да внимаваш. Пликове с пари често минават от една ръка в друга тук, в Мали. Лоялността се продава. И ти го знаеш.
— Разбира се, че го знам.
— Идриса би се хванал за всичко, за да те дискредитира. Не му давай повод. И не го подценявай.
— Ще внимавам.
— Е, добре тогава. Време е за шоу. Готов ли си?
— Трябват ми три минути и празна стая, преди да тръгнем.
Лариса го изгледа подозрително.
— Ще внимавам.
Тя се поколеба, после отвори вратата и излезе. Джъд остана сам в кабинета й.
Седна зад огромното бюро, извади телефона от джоба си и постави обратно батерията. Докато чакаше програмата да се зареди, забеляза върху лавицата за книги малка скулптурка на женска глава, от онези, които туристите си купуват за няколко долара от сергиите в Бамако. Върху постамента имаше надпис: „С благодарност за подкрепата на Америка в общата ни борба, от генерал Мамаду К. Р. Идриса, командващ Шеста зона/ Север“. Раздразнението му бе прекъснато от мъжки глас по линията.
— Alio?
— Джъд е на телефона. В Бамако съм.
— A, tres bien. Много добре.
— Имаш ли нещо ново за мен, Люк?
— Oui. Изпратихме сигнал до Идриса, че с игричката му е свършено. Fini. Разбираме, че е разочарован и гневен. Но времето му изтече.
— И как го прие той?
— Как очакваш да го приеме? Идриса е нагло копеле. Надут балон — каза Люк. — Засега упорства.
— Е, аз отивам да се видя с него. Колата ме чака. Ще му кажа същото. Може би ако го чуе от французи и американци, ще има полза.