Джъд огледа булеварда за бронетранспортьори и се обърна към Лариса.
— Очаквах трасето да е задръстено от войска и „хипопотами“ като демонстрация на сила. Къде са се изпокрили всички?
— Това тук е демонстрация на нормалност. Идриса си дава вид, че всичко е наред. Нов президент, но животът си върви постарому. Няма какво да се коментира.
— Значи той не се бои от контрапреврат?
— Явно не. Но може да си уверен, че има шпиони във всяка армейска част.
— Тези по външния периметър не са елитни подразделения — намеси се Дърам от третия ред седалки на събърбана. Лариса и Джъд се обърнаха назад. — Възможно е генералът да е поставил по-слаби части в първия пръстен като предупредителен механизъм. Командосите ще са дислоцирани в близост до двореца, скрити от погледите, докато не се случи нещо. Тези дечурлига тук са само сигналната система. И пушечно месо за контрапревратаджии.
Лариса кимна одобрително на Джъд, после и двамата се обърнаха напред.
Докато минаваха през последната от серията бариери, блекбърито на Джъд издаде характерния си звук, съобщавайки за спешно съобщение от централата. Той погледна екрана и видя, че е от Серина. Във Вашингтон е посред нощ.
Колата зави по кръговата алея пред входа на двореца. Делегацията за посрещането беше вече строена. Джъд се обърна към Лариса.
— Трябва да прочета това.
Тя кимна разбиращо и каза на шофьора:
— Изчакай тук.
Шофьорът отпъди с жест хората от охраната, които се бяха стекли да отварят вратите. Те се подчиниха и изведнъж всичко спря, като видеозапис, поставен на пауза. Двигателят на събърбана работеше на място. Официалните лица стояха неподвижно на лекия ветрец. Всички чакаха Джъд.
От Серина: Работната група в истерия. Опитвам се да печеля време, като пренасрочвам или отменям срщ. Нямам повече опрвд. Някои настояват за нов прдс-л. Роджърсън се обади. Още не се знае кога пристига.
Джъд едва се сдържа да не изпсува. Джесика беше права. Отново!
Джъд: Благодаря. Аз ще ръководя РГ от Послст. Пренасрочи. И се ослушвай и оглеждай.
Той натисна SEND и се обърна към Лариса.
— Трябва да организираме видеоконферентна връзка с работната група за Мали до края на деня. Посолството може ли да се заеме с това?
— Ще кажа на хората си да уредят всичко.
— Ами да вървим тогава — каза Джъд. После се обърна към Дърам. — Полковник, готов ли сте за генерала?
— Да, сър. Ялла.
Джъд Райкър, посланик Лариса Джеймс и полковник Дейвид Дърам Бика бяха оставени да чакат в зеления салон пред президентския кабинет повече от час. Джъд хвърляше на Лариса гневни погледи.
— Просто ни показва, че не е изпаднал в паника — каза Лариса. — Не го приемай лично.
Джъд й кимна, но не беше убеден. Кракът му тактуваше нетърпеливо по пода.
Плюшените канапета с техните изящни плетени покривчици бяха същите, както ги бе запомнил от предишното си минаване през тази зала преди осем месеца. Тогава ги бе намерил за умилителни, но сега го дразнеха.
Дърам седеше невъзмутимо, забавянето не му действаше. Беше облечен в обичайната си тъмнозелена униформа, е инсигнии за принадлежност към Трета група на специалните части; гърдите му бяха отрупани с лентички за военни отличия.
В този момент пред тях се яви дребничък мъж, който ги покани с леко извинително кимване да го последват в съседното помещение.
— Monsieur le President е готов да ви приеме.
Влизайки в президентския кабинет, Джъд бе обзет от досадното усещане за deja vu. Идриса, този път в цивилни дрехи, ги посрещна, седнал зад бюрото. Всичко си изглеждаше постарому. Идриса просто се бе нанесъл тук.
Генералът ги поздрави с несръчно ръкостискане. Докато се здрависваха, Джъд успя да срещне погледа му.
— Благодаря ви, генерале, че се съгласихте да ни приемете без предизвестие.
— За мен е голямо удоволствие да ви видя отново в Мали, доктор Райкър — заяви Идриса. — Ние всички сме изправени пред много заплахи, така че ми е драго да ви приветствам с добре дошли в този важен момент. Да! Мали и Съединените американски щати са надеждни партньори. Ние трябва да работим заедно за нашата сигурност.