— Вижте, генерале, ние искаме да намерим достоен изход от ситуацията за всички участници. Какво бихме могли да направим заедно?
Идриса изучаваше върховете на обувките си, отказвайки да срещне погледа му.
— Когато му дойде времето, ще проведем нови избори. Но това не може да стане утре. Не! Трябва време. Най-напред трябва да гарантираме сигурността на нацията. Да възстановим сигурността. Да, сигурността! — каза той, вдигна глава и най-после погледна Джъд в очите. — Изборите ще бъдат вероятно догодина.
— Генерале, ние не искаме тази история да се проточи цяла година. Би било абсолютно неприемливо. Трябва да решим проблема незабавно. Как можем да намерим изход сега? Бихме могли да постигнем решение, може би още днес.
— Сега нищо не може да се направи. Не.
— Призовавам ви да размислите. Можете да се свържете с мен чрез посланик Джеймс. Когато решите какво ви е нужно, можете да й се обадите. Кажете на нея какво бихме могли да направим, за да помогнем. Надявам се да намерим изход от положението, който да е изгоден и за вас, и за Мали.
Идриса гледаше пред себе си, погледът му сякаш минаваше през Джъд. Дали ме чува?
— Генерале, искам да бъда пределно ясен и относно очакванията ни за отношението към президент Майга. Президентът и държавният секретар на Съединените щати са лично загрижени за неговото здраве и безопасност.
— Мога да ви уверя, че е на сигурно място — прекъсна го Идриса.
— Защо не ме отведете да го видя? Нека отидем още сега. Това би било един знак на добра воля. Вашингтон би го разтълкувал като положителен сигнал за вашите намерения.
— Боя се, че е невъзможно. С бившия президент ще се занимаваме, когато му дойде времето.
В този момент военнослужещ с униформа влезе в кабинета на Идриса и прошепна нещо на ухото му. Генералът кимна и се обърна към Лариса.
— Моля за извинение, госпожо посланик, но важни държавни дела ме принуждават да прекратя тази среща. Както знаете, живеем в несигурни времена. Националната сигурност е наш върховен приоритет. В този момент Мали е обект на атака. От врагове на държавата и на цивилизацията. От престъпници, терористи и похитители на хора.
Идриса замълча, щракна с пръсти и даде знак на адютанта си да се приближи. Адютантът му подаде голям кафяв плик.
— Преди да си тръгнете, доктор Райкър, искам да повдигна пред вас още един въпрос. Боя се, че засякохме чужд заговор на наша земя.
Той подаде плика на Джъд, който го отвори и измъкна от него тесте зърнисти черно-бели снимки. На най-горната се виждаше набит африканец с прошарена брада, който прегръщаше по-едър от себе си мъж с костюм и авиаторски очила. Джъд премина бързо на втората, на която същият мъж седеше сам в препълнен ресторант или може би клуб, а масата пред него беше отрупана с изпити бутилки бира. На следващата към мъжа се приближаваше сервитьор, а под таблата му ясно се виждаше издут плик. Мъжът на трите снимки беше Папа Туре.
— Направени са точно преди трийсет и шест часа в Бамако от моето специално звено за разследване на подривна дейност. От години следим този човек, както пътува между Мали и Нигерия. Смятахме, че е куриер на нигерийски престъпни синдикати, които се опитват да разширят бизнеса си в Мали. Но сега знаем, че работи за чуждестранни джихадисти, чиито бази са в Северна Нигерия. Видяхте ли плика? — Идриса посочи с пръст една от снимките. — Пълен е с пари. И той трябва да ги отнесе на север. За финансиране на радикални имами, които промиват мозъците на нашата младеж. — Идриса гледаше Джъд право в очите. — Доктор Райкър, вие познавате този човек, нали?
Джъд присви очи, после отново се взря в своя стар приятел Папа на снимките.
— Не, никога не съм го виждал.
— Защо не го арестувате? — запита полковник Дърам.
— Следим го, но тази сутрин той изчезна. Допускаме, че заподозреният е избягал от Бамако и се укрива някъде. Но ще го намерим. Ще го заловим, доктор Райкър, можете да сте сигурни в това. И него, и неговите съучастници.
Идриса рязко стана от мястото си.
— Госпожо посланик, полковник, доктор Райкър. Вие също знаете как да ме намерите. Приятно прекарване на остатъка от престоя ви в Мали.
Той им обърна гръб. Американците бяха изведени от кабинета. Срещата на Джъд с автора на преврата, причината за набързо организираното му пътуване до Африка, бе приключила. Всичко бе свършило в един миг, а той не се бе приближил ни най-малко до решението на проблема.