И си тръгваше с празни ръце.
Когато седнаха отново в колата, Джъд се обърна към Лариса.
— Как ти се стори?
— Ами мисля, че той искрено се изненада, когато го заплаши да преустановиш военното сътрудничество. Особено съветниците към отрядите „Скорпиони“. А вие, полковник Дърам, го заковахте направо между очите. Разбирам защо ви викат Бика.
Дърам прие комплимента с леко повдигане на шапката си.
— Но дали ще има ефект? — запита Джъд. — Той отговори на блъфа ни.
— Ще поживеем, ще видим. Нека да оставим нещата да се развиват от само себе си. Допускам, че до края на деня ще се свърже с нас по един или друг начин.
— А сега какво, Лариса?
— Ще чакаме. Ще помоля Сайръс да проследи доколко е вярно твърдението за пробив в разследването на бомбения атентат. А също и за този нигерийски куриер. Защо смята, че ти го познаваш?
— Нямам представа. Може би просто се опитва да ми устрои засада, да ме изненада в гръб… Нещо не е наред в тази история.
— Да изчакаме и да видим какъв ще е следващият му ход. Отиваме в резиденцията и чакаме нещо да се случи.
— Не мога да чакам.
— Имай търпение, Джъд.
— Не мога просто така да си седя на стола, докато Идриса държи всички карти. Защо не го пораздрусаме малко?
— Нека да изчакаме неговия ход.
— Нямам доверие на този човек, Лариса.
— Разбира се, че не можем да имаме доверие на Идриса. Нито на когото и да било в този момент.
— Обичай всички, вярвай на малцина…
— Какво беше това?
— Шекспир — каза Джъд, кимайки замислено на себе си.
— Разбира се — каза тя, като отмести поглед встрани. — Искам да си търпелив.
— Ами Тимбукту? Да вървим!
Лариса се извърна рязко към него.
— За какво ти е притрябвало да ходиш там?!
— Никога не съм бил, затова.
— Е, сега не е моментът. Съмнявам се, че от Службата за дипломатическа охрана изобщо ще те пуснат да тръгнеш. Господ знае какво може да стане, не ми трябва още един заложник на главата!
— Ами ако се налага да отида? Можеш ли да го уредиш?
— Изключено! Всички вътрешни полети са преустановени. Полковник Хюстън е наредил на хората си да не напускат сградата и в никакъв случай да не пътуват където и да било. Как очакваш да допусна цивилно лице като теб да отиде чак до там? Прекалено опасно е, Джъд.
— Аз разполагам с хеликоптер, доктор Райкър — намеси се Дърам.
— Какво?! — Лариса зяпна от изумление.
— След като чух от полковник Хюстън за липсата на въздушен транспорт в страната, си казах, че може да ни потрябва помощ, и се обадих на стар приятел, подръпнах тук-там конците. Един „Блек Хоук“ може да бъде тук до два часа. Екипажът е в готовност, очаква нарежданията ви.
— Намерили сте „Блек Хоук“ просто така да се търкаля из Западна Африка? — каза Лариса, която изглеждаше едновременно объркана и впечатлена. — Откъде, за бога, го изкопахте?
Дърам не отговори; погледът му беше прикован в Джъд.
— Два часа, сър. Ще бъде на покрива на посолството, готов да излети за Тимбукту. Тръгваме ли?
Джъд поглеждаше ту Лариса, ту Дърам, ту отново Лариса, която клатеше мълчаливо глава. Накрая той се усмихна.
— Ялла.
35
Марбъл Арч, Лондон
Сряда, 10:55 ч. по Гринуич + 1
Генералът от запаса Умар Диало бе прекарал цяла сутрин на пластмасов стол в дъното на кафене „При Фиона“, улисан в телефонни разговори. Останалите посетители бяха оставили на едрия африканец буферна зона от поне две празни маси, което му позволяваше да си върши работата необезпокояван. Върху евтиния гетинакс пред него бяха наредени четири мобилни телефона с най-различна форма и големина; петият беше притиснат до ухото му. Приключвайки поредния разговор на език, който никой от присъстващите не би могъл да разбере, той постави телефона при останалите четири и се загледа в паяжините, висящи от тавана. Трябваше да обмисли следващия си ход. Мислите му течаха, както следва: След всичко, което се бе объркало, нещата май започват да се нареждат. Скоро ще бъда там, където ми е мястото, честта ми ще бъде възстановена. Но трябва бъда максимално съсредоточен в преследване на целта. И ако се наложи, безскрупулен и безмилостен.
— Извинявай, сладур. Още една чаша?
Сервитьорката се бе възползвала от паузата между два разговора, за да се доближи до него. Изтръгнат от мислите си, Диало забеляза, че бе допил поредната чаша, без да забележи.
— Да. С двойно захар и много мляко. Както обикновено.