Дали, помисли си той, не се превръщам в карикатура на чужденеца, отишъл в Африка, за да изживее романтичните си фантазии? Дали не рискувам живота на хора, само и само за да докажа правотата на теорията си за златния час? Заради собственото си утвърждаване? Дали не играя егоистична игра с чужда държава, за да потвърдя някаква екзотична теза?
Той разтърси глава, за да си даде кураж. Концентрирай се. Задачата ти е да върнеш на власт президента Майга. И в Тимбукту е ключът към изпълнението й. Може да научиш нещо и за изчезналото момиче. Да, това оправдаваше пътуването. Риска. Мисията.
Преди Джъд да бе приключил спора със самия себе си, хеликоптерът прелетя над още една дюна, зад която се разкри неочаквана гледка: вода. Беше величествената река Нигер, която се виеше като кафява плюшена змия, изгубена от някое дете в пустинята.
Джъд си представи реакцията при първия досег с нея на Мънго Парк, шотландския пътешественик и изследовател, достигнал Нигер през 1796 г.; представи си шока му, когато забелязал, че реката тече на изток, противоположно на неговите и на благодетелите му очаквания до момента. Според тогавашни специалисти по Африка реката би трябвало да тече на запад, но се оказало точно обратното.
Още със завръщането си в Европа Мънго Парк се превърнал в знаменитост със сензационното си откритие. Но твърде скоро, отегчен от безбройните беседи, които бил принуден да изнася в Англия, заминал на нова експедиция, от която така и не се завърнал. В амбицията си да стигне до изворите на Нигер той загинал при неизяснени обстоятелства, най-вероятно убит на територията, която век по-късно щеше да се нарича Северна Нигерия.
Тази част от света винаги бе изглеждала пълна с изненади на чужденците, пристигащи тук с огромно самочувствие и бомбастични идеи. Защо трябва аз да бъда различен от останалите?
Хеликоптерът направи остър завой, при който се наклони на една страна, и изведнъж Джъд откри, че гледа през илюминатора право надолу, към мътните води на реката с цвят на кафе. После машината отново пое хоризонтално напред и тръгна по течението като по плаващо шосе. Важна е работата, не егото.
Когато наближиха града, бреговете на реката оживяха от човешко присъствие. Рибари седяха в ярко боядисаните си пироги, малки момчета пасяха мършави говеда, жени перяха пъстри дрехи, като шляпаха с тях по гранитните скали. Това беше същото Мали, в което Джъд се бе влюбил навремето. Онова Мали, в което двамата с Джесика се бяха влюбили един в друг. Истинското Мали, нали?
37
Ръсел Билдинг, Вашингтон, окръг Колумбия
Сряда, 8:58 ч. Източно стандартно време
Ландън Паркър седеше на стола с висока облегалка, премяташе нервно в ръцете си блекбърито и се опитваше да забрави колко го е яд, че е тук.
Малката приемна беше претъпкана. Освен Паркър чакаха неколцина висши военни с парадна униформа. Останалите столове бяха заети от посивели мъже със сиви делови костюми. Зад бюрото седеше руса стажантка с прилепнала рокля — толкова неуместна за офис като този, че всички хем я оглеждаха похотливо, хем се правеха, че не я забелязват.
Както се правеха и че не чуват изпъстрената с псувни и цинизми тирада, която се лееше от другата страна на вратата.
След няколко минути виковете престанаха и вратата се отвори. Отвътре излезе дребен мъж с костюм на дискретно райе и смутено лице. Паркър не го познаваше, но забеляза баджа с емблемата на ФБР, закачен на колана му, докато мъжът преминаваше с невиждащ поглед покрай него.
— Господин Паркър? — извика името му стажантката. Той се изправи, без да каже дума. — Сенатор Маккол ще ви приеме сега.
Паркър си пое дълбоко дъх, бутна вратата и влезе.
— Сенаторе, удоволствие е да ви видя отново — започна той, протегнал ръка за здрависване.
— Я не ме баламосвай, Ландън. Искам да знам какво, по дяволите, се върши, за да бъде спасена дъщеря ми. И Господ да ти е на помощ, ако почнеш да ми хвърляш прах в очите с кретенизмите на Държавния департамент в стил „Правим всичко по силите си…“. Искам да знам какво става. Искам да знам всичко.
38
Село Яба, провинция Догон
Сряда, 13:04 ч. по Гринуич
Папа Туре си почиваше под сянката на едно дърво, скрит от палещото сахарско слънце. Евтиният пластмасов стол се поклащаше и кривеше под масивното му тяло. Около него бяха наклякали в пясъка дузина малки момчета, боси и по овехтели американски тениски с емблеми на спортни клубове и популярни комиксови герои. Едно от децата му донесе студена бира, която той пое от ръката му, без да го погледне. Докато отпиваше от бутилката, Папа поглеждаше към къщичките на селото и околните ридове.