Скрит зад глинената колона, хванал за пръв път пистолет в ръцете си, знаещ, че до него приятелят му е прострелян и кърви и че някъде наблизо има стрелец който се опитва да ги убие, Джъд бе обхванат не от страх, което би било нормално в такава ситуация, а от една-едничка мисъл, която изместваше всичко останало от съзнанието му: Джесика ще побеснее, като научи.
В далечината се чуха приглушени викове. Джъд се ослуша за нови изстрели. Джамията бе притихнала. Дали всичко свърши? Вратата беше само на метър-два от него, но Дърам не помръдваше от мястото си, затова и Джъд остана, където беше.
Внезапно на вратата се появи висок мъжки силует. Дърам и Джъд едновременно се извърнаха и насочиха пистолетите си, но мъжът беше с вдигнати ръце и разтворени длани. Когато влезе вътре, Джъд забеляза прошарената му брада и обветрена кожа; облечен беше с чисто снежнобяло бубу. На каишка около шията му висеше яркорозов мобилен телефон.
Сякаш сляп за надвисналата опасност, мъжът, невъзмутим и изправен като върлина, се приближи до Дърам, помогна му да се изправи, като го държеше за здравата ръка, и го поведе навън през вратата. Понеже не се сещаше какво друго да стори, Джъд ги последва, като закри очи от яркото слънце. С неуверена стъпка тримата пресякоха вътрешния двор и влязоха през друга врата обратно в сградата.
Помещението, в което се озоваха, беше празно, ако не се брояха огромните виненочервени възглавници, нахвърляни покрай стената. Ислямски салон.
Старецът внимателно сложи Дърам да седне на една възглавница и направи знак на Джъд да стори същото. Дърам направи гримаса, като се държеше с ръка за рамото.
Техният спасител се настани на друга възглавница, свали бавно каишката от шията си и полека, едва ли не нежно положи телефона до себе си.
Погледна Джъд право в очите и каза:
— Много съжалявам за приятеля ви. Но ще се оправи. Човекът, който направи това, вече го няма. Тук сте в безопасност.
— Кой сте вие? — запита недоверчиво Джъд.
В този момент на прага се появи Езекил, задъхан.
— Доктор Райкър, полковник Дърам… — Той си пое дълбоко дъх. — Това е Великият имам на Тимбукту.
40
Кабинет на директора на ЗРК/ДД,
Държавен департамент на САЩ Вашингтон, окръг Колумбия
Сряда, 9:48 ч. Източно стандартно време
Серина пристигна, понесла в ръка огромна картонена чаша капучино от „Старбъкс“, от онова с четирите допълнителни дози еспресо. Нямаше търпение да си седне зад бюрото и да отпие първата глътка, затова още от вратата надигна капачето и духна парата. И тогава видя познатата фигура, удобно настанена в един от столовете за посетители, приведена напред, почукваща съсредоточено върху клавиатурата на блекбърито. Неприлично дълбокото деколте привлече за миг вниманието й.
— Здравейте, госпожо Лейбовиц — каза тя, без да си дава труда да крие раздразнението си.
Без да обръща внимание на тона й, Мариана възкликна:
— Ах, как се радвам, че се върна! Трябва да говоря с теб. Става дума за Джъд.
— Доктор Райкър отсъства. Не знам кога ще бъде на работа.
— О, знам това, Серина. И, моля те, викай ми Мариана. Знам, че Джъд е в Африка. Опитах се да му звънна, но нещо не мога да се свържа. Затова съм тук.
— Нищо не знам, госпожо Лейбовиц. Сигурна съм, че разбирате.
— Не съм дошла, за да искам от теб информация. Дойдох, за да споделя нещо с теб.
Серина наклони подозрително глава на една страна.
— Не тук — каза Мариана, оглеждайки празното фоайе. — Имали някое по… дискретно местенце?
Серина с неохота я въведе в кабинета на Джъд и затвори вратата.
— Тук сме на сигурно място.
— Знам, че Джъд ти има доверие и че си непрекъснато във връзка с него. Искам да му предадеш нещо много важно.
Мариана изчака Серина да кимне с глава, преди да продължи:
— Джъд трябва да знае, че от Белия дом и Пентагона замислят нещо особено гадно на Държавния департамент. Тази сутрин шефът на антитерористичното звено към Белия дом е извикал Ландън Паркър и, както чувам, му е отворил нов сфинктер. Нещо в смисъл на „Няма начин да поверим националната сигурност на някакъв си там книжен плъх“. Точно така е казал! Не е ли ужасно?
Тя изчака Серина да каже нещо в отговор, но такъв нямаше.
— Серина, ти знаеш какво значи това, нали? Ще видят сметката на Джъд.