— И вие знаете това… откъде всъщност?
— Не е там въпросът, Серина. Белият дом и Министерството на отбраната се готвят да пуснат кучетата. Ще наредят на посолството да остави Идриса на мира. Ще разкарат Джъд, за да не им пречи. Знам, че Ландън е трябвало да го защити, но не го е направил. Или не е могъл. Аз Ландън си го обичам, разбира се, но понякога не знам какво му е в главата.
По каменното лице на Серина най-после премина сянка на безпокойство.
Мариана се направи, че не е забелязала.
— Току-що, тази сутрин, Ландън е обявил пред свои високопоставени служители, че Роджърсън всеки момент се връща и още щом самолетът му кацне, поема политиката за Мали. Мога ли да ти разкрия една тайна?
Серина я изгледа враждебно.
— Още ли има?
— Това дори на Джъд не го казвай, разбрахме ли се? — Без да изчака съгласието й, тя продължи: — Забавянето на Бил Роджърсън не е случайно. Моят приятел Болотанга е един от лидерите на въстаническите групировки. Той бави преговорите по моя молба. Като услуга. За да може Роджърсън да остане на масата.
— Защо ми казвате това?
— Защото повече не мога да бавя топката. Боло е сладурче, но си пада леко алчен. Както и да е, идеята е, че преговорите приключват до няколко часа и Роджърсън ще е свободен да си ходи. Очаквам да пристигне във Вашингтон не по-късно от утре сутринта. Разполагаме с двайсет и четири часа до идването на Роджърсън и замяната на Джъд. Разбираш ли сега защо дойдох да те видя?
— Госпожо Лейбовиц, защо всъщност ми казвате всичко това?
— Серина, скъпа. Обръщам се към теб, защото нашите изоставиха президента Майга. Губим играта. На Джъд му изтича времето.
41
Тимбукту, Мали Сряда, 14:15 ч. по Гринуич
Дърам лежеше на задната седалка на спрелия ленд ровър. През импровизираната превръзка на рамото му се процеждаше кръв. Говореше по малка радиостанция, като се мъчеше да запази спокойствие, но изглеждаше все по-раздразнен. Езекил се въртеше около него и попиваше всяка дума. Джъд крачеше напред-назад, едва сдържайки нервите си, като в същото време се мъчеше да дешифрира странните кодирани команди, които Бика крещеше в радиостанцията:
— Отговор негативен, Син лазурит, повтарям: негативен. Имате координатите ми!
Имамът чакаше невъзмутимо под едно мангово дърво във вътрешния двор на джамията. Джъд срещна погледа му и той му направи знак да иде при него.
Когато застанаха един до друг, духовникът се извисяваше с цяла глава над него. С тих, бащински глас той заяви:
— Много жалко, че трябва да си тръгнете толкова бързо, доктор Джъд. Нямахме време да поговорим. Имаме толкова много неща за обсъждане.
— Прав сте. Знам. Но полковник Дърам трябва да бъде евакуиран. Раната му кърви, а тук някъде се крие терорист, който се опитва да ни убие.
— Вашият приятел е в безопасност. Тук при мен всички сте в безопасност.
Дърам прекъсна разговора им с вик:
— Хеликоптерът ще бъде в зоната за евакуация след осемнайсет минути. Сигурно ще стигнат там преди нас. Да вървим!
Джъд се обърна към имама.
— Трябва да тръгвам. Искрено съжалявам.
— Постъпете така, както се налага. Иншалла.
Джъд се поколеба, после кимна с глава.
— Мир на теб — каза имамът, като притвори очи.
— И на теб, Велики имаме — отвърна Джъд, после се затича към ленд роувъра.
Когато излязоха през портата от двора, Джъд се обърна и се загледа в имама — самотна фигура, която бързо се смаляваше в далечината.
Пропадна единственият ми шанс да открия какво, по дяволите, става в тази страна.
Докато преваляха билото на поредната пясъчна дюна, над тях профуча внушителната сянка на американския боен хеликоптер. След като кацна, двама членове на екипажа с черни униформи и лица, покрити с черни шлемове със спуснати забрала, скочиха от машината и с носилка в ръце се затичаха към ленд роувъра. След като огледаха бързо раната на място, те превързаха рамото на Дърам, включиха му система и се приготвиха да го понесат към чакащия хеликоптер.
Джъд се надвеси над него.
— Ще се оправиш, Бик.
— Да бе, знам. Не ме гледай така уплашено. Няма да умра. И преди са стреляли по мен.
— Щом казваш — отвърна Джъд, като гледаше подгизналата от кръв риза.
— Страхотен начин да се разходи човек до Тимбукту!
— Адски жалко. Бяхме толкова близо…
— Успя ли да изкопчиш нещо от имама?
Джъд поклати глава.
— Трябва да измислим друг начин.
— По дяволите!
— Да тръгваме, сър! — извика единият от членовете на екипажа. — Много се забавихме на земята. Тук сме в неохранявана зона, в която действат враждебни елементи.