— Може пък… аз да остана — каза Джъд.
Очите на Дърам се разшириха от изумление, после се присвиха в тънки цепки.
— А какво да кажа на посланик Джеймс и на резидента?
— Кажи им, че си бил в шок и не помниш нищо.
Дърам кимна и двамата мъже си стиснаха здраво ръцете, докато хората от хеликоптера вдигаха носилката.
След секунди хеликоптерът вече се издигаше нагоре; пилотът даде газ и черната сянка на огромната машина изчезна зад билото на дюната.
42
Военновъздушна база „Андрюс“, Мериленд
Сряда, 10:42 ч. Източно стандартно време
Брайс Маккол, достолепно прошареният сенатор четвърти мандат от Пенсилвания и председател на Сенатската комисия по външна политика, се беше настанил удобно в коженото ВИП кресло с променяща се конфигурация в салона на правителствения Гълфстрийм С-37В — свръхлуксозния частен реактивен самолет, който Пентагонът отпускаше на висши държавни служители в случаи като този. Върху махагоновата масичка пред него беше личната му чаша за кафе с емблемата на „Филаделфия Филис“, с която не се разделяше никога при многобройните си пътувания.
Официалният повод за строго секретната парламентарна делегация, съставена от един член, беше инспекция на място на сътрудничеството в борбата с тероризма в Сахара от най-високопоставения представител на Сената, отговарящ за външната политика. Поне това бе вписано в командировъчната заповед на екипажа.
В скута на сенатора лежеше дебела папка, натъпкана е информация за американски военни и цивилни мероприятия, предназначени за възпиране и противодействие на заплахата от екстремизъм с прояви на насилие в целия регион на Западна Африка. С червена лепенка бе обозначена страницата, отнасяща се до „Ансар ал Сахра“ — най-новата джихадистка групировка, която американското разузнаване активно следеше. На следващата страница бяха обяснени с кратки, прости изречения ролята на някой си генерал Мамаду Идриса и операция „Пустинен скорпион“ — най-мащабната програма на Съединените щати за обучение и оборудване на ударни отряди за борба с тероризма. Там се казваше, че съвместните операции вече били довели до засичане на няколко планирани нападения и задържане на деветнайсет вероятни терористи. Имаше и една прегледно начертана диаграма с цветни стълбчета, показваща нарастването на броя осуетени терористични действия от началото на програмата. Резултати.
След тази страница имаше сбит анализ на преврата срещу президента Бубакар Майга, извършен само преди два дни, но сенатор Маккол, сприхав и разсеян дори когато беше в най-добра форма, вече се бе уморил да чете.
Той прелисти останалите страници и се спря да разгледа няколко светлокафяви сателитни снимки, привлекли вниманието му. С червени кръгчета и стрелки бяха обозначени камиони и палатки, а отстрани имаше надписи, поясняващи, че става дума за активна терористична клетка. Сенаторът поклати глава.
— Мръсни копелета — промърмори на себе си той.
Придружаващият го офицер от ВВС прекъсна мислите му:
— Сър, излитаме след десет минути. Продължителността на полета до Щутгарт е осем часа и четирийсет минути. Ще пристигнем тъкмо навреме за вечеря. Закуска в шест-нула-нула с командващия Африканския сектор Кели, после ще получите инструктаж от щаба преди полета до Мали. Пристигане в Бамако в шестнайсет-нула-нула местно време, посрещане на летището от посланика, казва се Лариса Джеймс. Ние ще уредим паспортния контрол, а срещата в президентския дворец е в седемнайсет-нула-нула. Генерал Идриса бил пожелал да ви приеме лично. Въпроси, сър?
Маккол поклати глава и го освободи с небрежно махване на ръката. Следващите минути сенаторът прекара в безцелно прелистване на папката, докато стигна до неголям раздел, озаглавен „Поправка на Маккол за наркотрафика“, където със сух канцеларски език бе предадена годишната оценка на сътрудничеството с Мали за ограничаване на наркотрафика в региона. „ПМ (правителството на Мали) е постигнало сериозен напредък в изграждането на институционален капацитет в звената за борба с трафика на наркотици…“
Макар разделът да носеше името му, Маккол само се преструваше, че чете. Думите се нижеха пред очите му, но съзнанието му не ги регистрираше. Той се отказа и затвори папката. Извади от портфейла си снимка на младо момиче и се взря в нея.
Двигателите на самолета форсираха за рулиране, Маккол пъхна снимката между листата пред себе си и затегна колана. Придружителят отново се появи пред него, за да му прочете инструкциите за безопасност, но погледът на сенатора блуждаеше в празното пространство. Очевидно го занимаваха съвсем други, много по-належащи неща.