Внезапно шумът отвън утихна. Вратата се отвори; уплътненията й издадоха звук като при сваляне на капака на кутия с чисто нови топки за тенис. Младолик чернокож с цивилни дрехи, задъхан от тичане, влетя в салона и тръгна по пътеката към сенатора.
— Сър… — Дълбоко поемане на дъх, с ръце на коленете. — Изпратен съм от Лангли, за да ви предам нова информация.
— Младежо, заради теб полетът ми закъснява. Моли се информацията да е важна.
— Да, сенаторе. Току-що пристигна нов доклад от шефа на бюрото ни в Бамако, че има засилен риск от терористични действия. Разполагаме с достоверни сведения, подкрепени и от засечено увеличение на електронния трафик, че предстои атака срещу американски обекти през следващите 24 часа. Ето защо посолството препоръчва да отмените пътуването си до Мали в момент като този.
— И какви са тези сведения?
— Нямам право да ви кажа това, сър. Сурова разузнавателна информация, подкрепена с електронни данни. Анализът на бюрото и на посолството заключава, че е достоверна. Иначе нямаше да съм тук сега.
— Кой си ти, младежо?
— Казвам се Сънди, сър. Аз съм анализаторът за Мали в Централното разузнавателно управление.
— Що за име е пък това?
— Родителите ми са нигерийци. Роден съм…
— В неделя. Разбирам — прекъсна го сенаторът. — Затова си Сънди. Е, младежо, този самолет е мой днес, а ти можеш да кажеш на Лангли, на бюрото ви в Бамако и лично на посланик Маруся Джеймисън, или както там се казваше, че им благодаря за загрижеността. Но пристигам по разписание. Утре в четири. Кажи им, че си чул това лично от мен. След което съм ти теглил една майна и съм те изритал от самолета си.
Сънди изграчи набързо „Слушам, сенаторе!“, после се извъртя на токове и тръгна към вратата.
43
Тимбукту, Мали Сряда, 15:32 ч. по Гринуич
Джъд беше в салона на имама, седнал сам върху една огромна богато извезана възглавница, а на пода пред коленете му имаше поднос с гъст черен чай и кръгли лимонови курабийки. Налагаше си да изглежда спокоен, но събитията от последния час кънтяха в мозъка му. Толкова много въпроси? Какво се случва? Как ще се прибера от тук?
Помещението беше голо, ако не се брояха пъстрите възглавници покрай стената и мозайката от килимчета. Тук не се изливат саудитски пари.
След няколко минути имамът влезе. Извини се, че преди това трябвало да се види с друг посетител, и с лекота приседна на възглавницата до Джъд.
— Добре дошъл в Тимбукту. Папа Туре ми е разправял много за теб и за добрата работа, която вършиш. Знам, че си приятел на Африка, че си приятел на Мали. Тук си добре дошъл.
— Благодаря ти, Велики имаме. Драго ми е, че съм тук, и съм ти благодарен за отделеното време. Знам, че имаме много да обсъждаме. Но първо искам да попитам за снайпериста, който простреля полковник Дърам. Той се опита да убие мен и все още е някъде наоколо. Откъде си сигурен, че тук съм в безопасност?
— Много съжалявам за неприятностите, сполетели твоя приятел — кимна имамът. — Но съм сигурен, че вече е в добри ръце. Не се бой, доктор Джъд. Тук при мен си в безопасност.
— Откъде знаеш това? Кой беше стрелецът? Какво искаше, да ми попречи да се срещна с теб ли? От „Ансар ал Сахра“ ли беше?
— Нито един истински мюсюлманин не би стрелял в джамия. Но ще стигнем и до това. Първо искам да чуя за семейството ти. Всички ли са добре? Папа ми каза, че имаш две здрави и хубави момчета. Много добре.
— Да, благодаря ти. Добре са. Здрави са. — Джъд пое дълбоко въздух. Имай търпение. Ритуалът е важен. — А твоето семейство как е, Велики имаме?
— Много са добре. Благодаря ти. Децата ми сега са в Бамако. Освен едната дъщеря, която учи в Париж.
— Прекрасно! — отвърна Джъд. — Не се съмнявам, че много се гордееш с нея. Жалко, че трябва да се отдели от баща си, за да получи образование, вместо да си стои у дома. Знам, че тук нещата не вървят добре. Можем ли да поговорим за ситуацията в Тимбукту?
— Да, да, и това ще стане. Първо искам да благодаря на теб и на Съединените щати.
— Моля, но за какво?
— За ръкописите. Някога древната библиотека на Тимбукту се е смятала за изгубена, но ръкописите се намериха, слава на Бог. А сега тези ръкописи се възстановяват с помощта на Америка. С подкрепата на фондация „Хавърфорд“. Изключително сме ви благодарни. В тях е записана славната история на Тимбукту, записани са хроники и предания, постиженията ни в математиката и астрономията. Те са скъпоценни за нашата култура. За Мали. За света. И ние сме благодарни, че те никога повече няма да се загубят, че ще живеят вечно, иншалла. Те вече са прочути, мисля аз. Би ли желал да посетиш библиотеката ни?