— Да, с удоволствие, благодаря ти. Аз също изучавам историята на Мали. Но мисля, че първо трябва да обсъдим днешната ситуация в Тимбукту. Папа Туре ме увери, че ти би могъл да хвърлиш светлина върху случващото се. Какво би могъл да ми кажеш, Велики имаме?
— Доктор Джъд, познаваш ли Ананси?
— Паяка Ананси? От детските приказки?
— Да! Ти познаваш Ананси, доктор Джъд, много добре — усмихна се имамът. После отново стана сериозен. — Но дали знаеш древната легенда за Ананси и изчезналия ямс? Тя е много важна за нас днес.
Джъд поклати глава.
— Много добре. Моля те да имаш търпение и да ме оставиш да ти я разкажа.
Джъд кимна и се облегна на широката възглавница.
— Паякът Ананси се гордеел със силата си. Бил дебел и доволен от живота. Дъждовете били обилни и се народил много ямс, който той особено обичал да похапва. Коремът му бил пълен с плод. Докато един ден забелязал, че част от ямса липсва. „Какво ли се е случило?“ — помислил си той.
Хиената наблюдавала Ананси и забелязала учудването му. Тя се приближила до Ананси и му прошепнала: „Някой краде от ямса ти според мен“.
„Сигурна ли си? — попитал Ананси. — За какво им е да крадат от моя ямс?“
Хиената поклатила глава.
„И все пак някой ти го краде, а аз се досещам кой може да бъде. Бъди нащрек.“
Ананси започвал да се ядосва.
„Но кой? Кой ми краде от ямса?“ — настоявал да знае той.
„Не би трябвало да ти го казвам — отвърнала Хиената, — но видях една Маймуна да яде ямс тази сутрин. Може Маймуната да е крадецът.“
Ананси помислил за момент и тръгнал да търси Маймуната. Хиената се обърнала и скоро се скрила от погледа му.
Когато Ананси срещнал Маймуната, започнал направо: „Извинявай, Маймуно, но ти ли ми подяждаш ямса?“.
„Как? Не, разбира се“ — отвърнала Маймуната.
„Някой ми яде ямса. Който и да е той, да има предвид, че ще го наблюдавам внимателно“ — казал Ананси и си тръгнал.
На следващия ден Ананси отишъл да нагледа ямса си.
Появила се Хиената, като този път подтичвала по петите му. Още плодове липсвали. Хиената цъкала с език и клатела глава: „Маймуната току-що беше тук и ти ядеше от ямса“.
Ананси хукнал да търси Маймуната. Този път Хиената го следвала неотлъчно. Когато открил Маймуната, той се нахвърлил върху нея: „Липсва ми ямс, ти си го изяла! Знам, че си ти! Ако още веднъж го направиш, ще те ухапя!“. Маймуната се стъписала от заканата, но не казала нищо.
Когато си тръгнали, Хиената се обърнала към Ананси. „Браво, добре се справи! Ако и утре ти яде от ямса, ще ти помагам. Двамата с теб заедно ще ухапем Маймуната“.
Рано на следващата сутрин Хиената събудила Ананси: „Побързай! Маймуната пак яде от ямса ти! Този път го е задигнала всичкия! Трябва да я хванем!“.
Ананси скочил от леглото и тръгнал да търси Маймуната, докато Хиената подскачала покрай него и го подкокоросвала. Когато видял Маймуната да си почива под едно дърво, той се затичал към нея и без да каже дума, я ухапал. Маймуната изпищяла от болка и избягала, разплакана.
— „Постъпи правилно! — казала Хиената. — Опита се да я предупредиш, но Маймуната не те послуша. Сега вече няма и да помисли да краде чужд ямс.“
Ананси кимнал с глава.
„Можеш да си отгледаш още ямс, а аз ще ти го пазя да не го открадне някой — казала Хиената. — Хайде, до утре!“
Ананси се почувствал горд. На път за дома той си мислел как двамата с Хиената били дали урок на Маймуната и как заедно щели да пазят ямса му.
Докато вървял, чул шепот.
„Ананси!“ — повикала го Костенурката. Била стара и гласът й бил немощен, затова Ананси трябвало да се приближи, за да чува.
Имамът също бе понижил гласа си до шепот; Джъд се понадигна от възглавницата и наведе ухо към него.
„Ананси, боя се, че имам лоши новини за теб.“
„Така ли, Костенурко?“ — отвърнал Ананси.
„Маймуните не ядат ямс.“
„Сигурна ли си?“ — запитал той.
„От сто години живея в гората, а досега никога не съм виждала Маймуна да се храни с ямс.“
„Ами тогава… кой се храни с ямс?“ — запитал Ананси.
„Само две животни. Паяци и… хиени.“
44
Централата на ЦРУ, Лангли, Вирджиния