Сряда, 11:35 ч. Източно стандартно време
Сънди тракаше настойчиво с пръсти по клавиатурата си, но всеки път получаваше един и същ отрицателен отговор:
Достъпът ограничен.
Има нещо нередно тук, каза си той и за да проясни мозъка си, излезе от малката кабинка, в която работеше, и пое по дългия коридор. Аз съм анализаторът на ЦРУ за Мали. Кой би ми отказал достъп до сурови разузнавателни данни?
Взе асансьора за едно от дълбоките подземия на ЦРУ, намиращи се няколко етажа под земята. Кабината пристигна на етажа с леко разтърсване, вратите се разтвориха и пред него се разкри нов, дълъг, добре осветен коридор. В дъното му имаше секретарско бюро, а от двете му страни — двама служители от охраната, които изцяло преграждаха пътя към дебелата стоманена врата.
— Здрасти, как е? — попита той жената на средна възраст, седнала зад бюрото.
— Здравей, Сънди — отвърна тя, като го погледна някак майчински.
— Тая гореща вълна ме кара да си мечтая да се върна обратно в Мексико Сити.
— Нямам представа от времето. Аз съм си тук, долу — каза тя и посочи неопределено с ръка подземния коридор.
Сънди кимна съчувствено.
— Как е Албърт?
— И това не мога да ти кажа. Изпратиха го в Улан Батор или нещо такова. Той никога не ми казва къде ходи.
— Дааа… — Сънди отново кимна. — Виж, трябва ми една услуга — понижи глас той.
— Досетих се. За какво иначе да идваш тук, в тази гробница?
— Трябва ми достъп до суровите данни за нещо, по което работя. Може ли да вляза? — попита той, като повдигна нагоре баджа, висящ на врата му.
— Не мога да те пусна да влезеш. И ти го знаеш много добре. Всичко, което ти трябва, можеш да изтеглиш от мрежата.
— Не ми върши работа. Получавам обобщени доклади, но не мога да вляза в папките с първичната информация. Не мога да правя кръстосана проверка на източниците.
— Ами… нищо не мога да направя. И това го знаеш. Трябва да се обадиш на главния мрежов администратор. Съжалявам.
— Обадих се, но щяло да отнеме часове, докато на мен ми трябват само минути, за да проверя източниците на няколко доклада. Спешно е. Ще съм ти много благодарен.
— Наистина съжалявам, но не мога да ти помогна.
— Виж сега, това не бива да ти го казвам — започна той, като се наведе над ухото й, — но изпълнявам специална задача за сенатор Брайс Маккол. Секретна не, ами отгоре. И неотложна. Помоли ме да му проверя нещо, преди да е кацнал в Африка, но от кабинета му са забравили да съгласуват заявката с онези горе преди излитането на самолета, а сега се намира някъде над Атлантическия океан. Знаеш ги тия бюрократчета в Капитолия. Някакъв стажант, дето пет пари не дава за процедури и протокол при работа с разузнавателна информация, е оплескал работата. Но ако не свърша работа на сенатора, докато кацне, по-добре да се гръмна.
Тя го погледна съчувствено.
— Не мога.
— И това също не бива да ти го казвам, но дъщеря му е отвлечена. От „Ал Кайда“.
— Какъв ужас! — заекна тя, като вдигна инстинктивно ръка към медальона на шията си.
— Дааа, ама да не кажеш на някого!
— Няма.
— Трябват ми само десет минути вътре.
Тя си пое дълбоко дъх, на лицето й беше изписано остро душевно терзание.
— Имаш четири.
— Благодаря ти. Как да намеря бързо папките, които ми трябват?
— Зависи. Какво точно търсиш?
— Нужни са ми необработените доклади от бюрото в Бамако с кодовете на източниците. Всичко от последните шест месеца.
След няколко бързи удара по клавишите жената написа нещо на листче хартия и му го подаде.
— Пробвай с това. Можеш да прецизираш търсенето, като добавяш ключови думи.
Тя кимна на двамата охранители, които послушно се дръпнаха встрани. Сънди постави главата си пред обектива на малката камера, монтирана в стената, която сканира лицето му. Разтвори широко очи и зелен лъч премина през ириса му. Чу се бръмчене, после щракване и стоманената врата се разтвори със свистене.
Помещението с бели стени беше празно, ако не се брояха няколко подредени в редица компютърни терминала, също бели. Сънди седна срещу най-далечния. Зададе кода и на екрана се появи списък на разузнавателни доклади, всичките от Бамако. Най-отгоре имаше рапорт: Общо открити: 214. Написа „Ансар ал Сахра“ в полето на търсачката и се появи нов рапорт: Общо открити: 19.
В първия доклад се излагаха резултатите от тайното наблюдение на една джамия в Гао, където по време на петъчната молитва се били срещнали двама заподозрени терористи. Като водещ офицер бе посочен ВАТ1; Сънди предположи, че това е военният аташе. Източникът на информацията беше обозначен с кодово име ХОГОНШЕСТ.