Вторият доклад, относно действията на пакистански търговци в Кидал, също посочваше ВАТ1 като водещ офицер на ХОГОНШЕСТ. В третия доклад се описваше подробно предаването на сума пари между куриер нигериец и някакъв либийски джихадист в кафене в Тимбукту. И тук за водещ офицер беше посочен ВАТ 1, а за източник на информацията — ХОГОНШЕСТ. Също и в четвъртия доклад. И в петия.
Сънди блъсна стола си назад от терминала и се почеса по главата. Погледна през рамо към вратата, едва ли не очаквайки някой да го наблюдава. Но там нямаше никого.
Погледна часовника си, после отново се съсредоточи в екрана. Върна се едно ниво назад, на пълния списък с доклади от Бамако. Въведе в полето за търсене ХОГОНШЕСТ и отгоре на екрана се появи нов надпис:
Общо открити: 19.
45
Фериботна линия през река Нигер, югозападно от Тимбукту
Сряда, 16:45 ч. по Гринуич
— Знам, че си бясна, Лариса. Позволи ми да ти обясня…
— По дяволите, Джъд, ти знаеш ли какво означава посланически прерогатив, а? Кажи де! Мислиш си, че си над шибаната държавна бюрокрация, но посланически прерогатив означава, че в страната, където е акредитиран, посланикът е шеф! А посланикът това съм аз! Не си въобразявай, че ще те оставя да ми се качваш на главата, защото сме приятели. Аз отговарям за теб и ти нареждам да се върнеш незабавно в столицата, преди да са те убили!
— Добре де, добре. Идвам си.
— По какъв начин? Та аз не знам как да изпратя хеликоптера на Дърам да те прибере. Дори не знам на кого да се обадя!
— Не се тревожи, имам транспорт — отвърна Джъд.
Беше застанал на палубата на малкия речен ферибот; ръждивият му пикап тойота беше притиснат между металния парапет и стадо блеещи кози.
— Ще се прибираш в Бамако с кола?! Ти подиграваш ли се с мен, Джъд! Това да не е поредната налудничава идея на Пентагона? С техния човек ли си?
— Не, човекът на Дърам трябваше да си тръгне. Не каза защо. Ще се докарам сам по обратния път. С пикапа на имама. — Джъд се усмихна, знаейки какво следва.
— Абе, ти гаргара ли си правиш с мен, дявол да те вземе?!
— Имамът ми го зае.
— За бога, само не казвай на Вашингтон!
— Това е добър знак. Значи и от мен ще излезе дипломат все пак.
— Кога се връщаш? — запита Лариса, без да обръща внимание на опита му да разведри атмосферата.
— Трябва да се отбия в Бандиагара, но очаквам утре късно следобед да съм в Бамако.
— В Бандиагара?! И какво, по дяволите, ще правиш там? Какви ги дрънкаш? Имаш ли някаква представа какво става тук? А? Имаш ли?
— Скоро ще разбереш, Лариса. Имай ми доверие. Утре се прибирам най-късно в пет.
— От Пентагона се тръшкат, че техен пратеник е бил прострелян при изпълнение на несъгласувана мисия в джамия, и то в забранена за пътуване зона, посолството е в обсадно положение поради нова заплаха от терористична атака, а на всичко отгоре ще ми се изсипе на главата и онзи нещастник, председателят на Сенатската комисия за външна политика!
— Маккол?! Идва тук? В Мали?
— Има напредък по случая с отвличането на дъщеря му. Малийските власти са получили доказателство от похитителите, че е жива, и ни уверяват, че могат бързо да решат проблема. Маккол идва да си прибере дъщерята и да ни виси над главите, за да не оплескаме нещо. Каца утре следобед. Видя ли сега какво пропускаш?
— Под малийските власти имаш предвид Идриса, нали? Неговите хора ли преговарят с похитителите?
— Именно.
— Аз пък си мислех, че не плащаме откуп на терористи.
— Правилно си мислиш. Освен това не задаваме въпроси, когато някой от съюзниците ни предложи тихомълком да намери отвлечената дъщеря на американски сенатор.
— Това са пълни глупости, Лариса, и ти го знаеш. Служила си в Централна Америка.
— Какви ги приказваш, Джъд?
— Обучението на военни от десни режими, ескадроните на смъртта, спомняш ли си ги? Не са неща, с които външната ни политика може да се гордее. Искам просто да съм сигурен, че не повтаряме едни и същи грешки.
— Ние спечелихме Студената война, ако случайно си забравил.
— Разбира се. А пък Съветският съюз можеше да ни унищожи. Също както „Ал Кайда“ се опитва сега. Но знам и това, че бяхме изпързаляни от всеки мижав диктатор, който знаеше, че ще му се притечем на помощ, само като викне „Комунисти!“. Или това, или ще си затваряме очите.
— Джъд, говориш несвързани приказки.