— Затова съм тук, в Тимбукту. И затова отивам в Бандиагара.
— Какво знаеш, дето аз не го знам?
— Още не мога да ти кажа със сигурност, но цялата история тук е сбъркана. Мисля, че и ти го знаеш. Гоним призраци.
— Нищо подобно не знам.
— Е, добре, хубаво. Какво става с Майга? Има ли новини за него?
— Нищо. В момента сме в повишена готовност. Това е главният ни приоритет. Очаква се терористична атака срещу военен обект или евентуално чуждестранно посолство. Затова изтегляме всички, които са на терен. Което включва и теб.
— Атака?! Какво казва разузнаването?
— Не мога да кажа нищо по тоя скапан незащитен телефон.
— „Ансар“ ли е?
— Хайде, стига, Джъд! Заплахата е достоверна и предстояща и това ни е достатъчно. Обстоятелството, че се опитаха да убият теб и Дърам, само потвърждава сериозността й. Вече са се опитвали да ударят официални представители на Съединените щати, а сега раниха и специален пратеник на Пентагона. Виждаш накъде отиват нещата, нали?
— Всъщност нищо не виждам.
— Виж, Джъд, я се вземи в ръце. Работната група за Мали има насрочено заседание в девет тази вечер. Ти трябва да си тук, за да го водиш по видеоконферентната връзка от посолството. Иначе не знам какво ще им обяснявам.
— Отложи го.
— Не можеш да постъпваш така. Роджърсън вече е излетял. Всички знаят, че се прибира, и всички очакват това. Кацне ли веднъж във Вашингтон, което ще е утре сутринта, работната група става негова. Теб просто ще те отстранят.
Преврат. Каква ирония.
— Джъд, всичко свърши.
— Не ме предавай точно сега, Лариса. Включи ме в девет и ще водя заседанието по телефона.
Отговор не последва.
— Приемам това като „да“, госпожо посланик.
— Джъд, ти имаш и друг проблем.
— И какъв е той?
— Надявах се да говорим лице в лице, но това очевидно не може да чака.
— И какво е то?
— Името Папа Туре говори ли ти нещо?
— Защо питаш?
— Той е човекът на снимките, които ни показа Идриса. Куриерът. Онзи, който приема плика с парите.
— Ъхъм…
— Сега малийците твърдят, че човекът имал дебело досие при тях. Разполагали с доказателства, че пренасял пари от радикални групировки в Северна Нигерия за Мали. Освен това смятат, че пликът с парите, който са го засекли да приема в понеделник, бил част от възнаграждението за предстоящата терористична атака. Идриса е готов да сподели с нас цялата преписка по случая, но при условие че му помогнем да обезвреди обекта. Хюстън иска да пусне хората си да помагат на „Скорпионите“ в залавянето или елиминирането на този Папа Туре. И на неговите съучастници. Преди да е станало твърде късно.
— Но военното сътрудничество между нас е преустановено до второ нареждане!
— Хюстън може да помоли за изключение с оглед на обстоятелствата, а какво според теб ще отговори Вашингтон? Ще бъде принуден да се съгласи.
— Не можем да допуснем това.
— Защо?
— Защото те грешат.
— И мислиш така, понеже… го познаваш?
— Лариса, не мога да ти давам обяснения по телефона.
— Джъд, малийското разузнаване е установило пряка връзка между Туре и… теб. Вярно ли е?
Отговор нямаше.
— И това далеч не е всичко, Джъд. Те твърдят също така, че били събрали доказателства, че ти си захранвал този човек с информация. Вярно ли е, Джъд? Поддържаш ли контакт с този Папа Туре? По каква причина би се обвързал с такова лице? Нямам нищо против да лъжеш Идриса, но защо ти е да лъжеш мен?
По дяволите.
— Джъд, сега и аз съм на топа на устата. Какво, по дяволите, става тук?
— Виж, Лариса… — Джъд си пое дълбоко дъх. — Да, познавам го. Познаваме се от години. Но той не е това, което разправят онези. Не е някакъв радикал. Той е хидролог, дявол да го вземе! Имай ми доверие в случая. Тези сведения, с които те баламосват, са пълни дивотии. Папа е порядъчен човек. Готов съм да заложа кариерата си, че е така.
— Вече си я заложил, Джъд.
— Не се тревожи, Лариса.
— Късно е да ме успокояваш. Или си нагазил в блато, от което няма измъкване, Джъд, или някой ти крои шапка. Някой, който не си поплюва. Надявам се, че знаеш какво вършиш.
— Ще се оправя.
Тя не отговори.
— Просто задръж Хюстън колкото можеш по-дълго. Ще ми направиш ли тази услуга?
Отговор нямаше.
— Лариса? Ще го направиш ли? Моля те!
— Добре — каза с шумна въздишка тя. — Ще се опитам. Но ти побързай. Върне ли се веднъж Роджърсън, повече няма да мога да те пазя.
— Разбирам това. Последен въпрос: някой от посолството бил ли е миналата седмица в Англия?