Текат преговори за оставка? След като новият главен прокурор бил събрал досие за два дни? Нищо в Африка не става толкова бързо.
— Главният прокурор на Мали поискал също така от Министерството на правосъдието на Съединените щати да замрази банкови сметки, свързани с Майга, във Вашингтон. Дъщеря му Тата Майга живее тук и има сметка в джорджтаунския клон на Сън Сити Банк. Молят министерството да провери за подозрителни преводи по тази сметка и да я поставят под денонощно следене от ФБР.
— Отново е СБТ/ДД. Ние също разполагаме с нови сведения за Майга. И без това го подозирахме, че е мекушав с екстремистите, но сега може да излязат наяве доказателства, че е насочвал средства от Саудитска Арабия към непокорни имами на север, като е използвал базирани в Нигерия куриери. Ще проверим дали има връзка със Сън Сити Банк и изобщо дали дъщеря му не е замесена по някакъв начин.
— Я чакайте! — прекъсна го Джъд. — Всички знаем, че обстановката е крайно нестабилна и че първоначалните сведения обикновено се оказват погрешни. Всички тези сигнали трябва да бъдат внимателно анализирани. Към настоящия момент линията, която трябва да следваме, и указанията на държавния секретар са пределно ясни: ние сме длъжни да възстановим на поста му демократично избрания президент. Това е официалната ни политика. Нашата задача днес е да спрем и обърнем посоката на преврата. Нека не забравяме, че това е същият Бубакар Майга, който седеше до държавния секретар на форума в Джакарта. Той е щателно проверен и се ползва с пълното ни одобрение. Така че нека не се опитваме да надскочим сянката си с някакви непотвърдени сигнали. Трябва да оставим процеса на проверка на разузнавателната информация да сработи, преди да предприемем прибързани действия. И така, колеги, всеки да си знае задачите и да си ги гони. Има ли още нещо?
Мълчание.
— Много добре. Закривам съвещанието.
Джъд натисна бутона на телефона си и прекъсна връзката.
Божичко.
Пое си дълбоко дъх. Откъде идва този потоп от поверителни доклади? Всичко е поръчково. Той плъзна палеца си по екрана на телефона и намери името на Сънди.
Там ли си?
На стотина метра встрани, върху билото на следващата гола дюна, беше паркиран стар пикап. До него мъждукаше малък огън. Звездите на небосвода бяха толкова много, че приличаха на мъгла. Небето от тук изглеждаше дори по-красиво, отколкото от планините на Върмонт.
Телефонът му издаде така желания звук.
От Сънди: Слушам.
Джъд: Заливат ни с доклади за БМ, но дали са верни?
От Сънди: Не е ясно. Рано е да се каже.
Джъд: Подозрителни?
От Сънди: Да.
Джъд: Защо?
От Сънди: Единствен източник.
Джъд: Което ще рече?
От Сънди: Не знам. Работя по въпроса.
Джъд: Още една услуга: твоите хора имат ли инфо за ПАПАТУРЕ? Дискретно, ако обичаш.
Джъд пъхна телефона в джоба си и се загледа нагоре, в нощното небе над Сахара. Беше ясна нощ и звездите блещукаха в млечнобяло, а ярката луна светеше като прожектор в очите му.
За кого всъщност работи Идриса? Ами Диало? Папа? Люк? Хюстън? Дърам?
Като си помисля, за кого работя аз?
Бръмченето на телефона го изтръгна от мислите му. Беше твърде скоро, за да е отговор от Сънди. Той го извади от джоба; на екрана мигаше надпис: Джесика мобилен… Джесика мобилен… Джесика мобилен. По дяволите.
Джъд си пое дълбоко дъх и натисна копчето.
— Здрасти, Джес.
— Няма да те питам къде си, но държа да знам как си. Поне това ми дължиш.
— Права си. Добре съм. Моля те, не се тревожи.
— Няма да се тревожа, ако ми кажеш да не се тревожа. Сигурен ли си, че си добре?
— Да.
— По новините няма нищо за Мали. Нищичко.
— Ами, предполагам, че няма нищо за показване. Как е на плажа?
— Тоби има грип. Цял ден повръща. Имаш ли напредък с Идриса?
— Какъв ужас! Кой хваща грип на плажа?
— Явно петгодишният ти син.
— Жалко, че не съм там. Прегърни го от мен.
— Не си се захванал с нещо… опасно, нали, Джъд?
— Разбира се, че не, Джес. Та аз почти не си подавам носа от посолството. Не се бой. Лариса и дипломатическата охрана ме държат, завит в пашкул.
— Хм. — Тя не изглеждаше убедена. — А видя ли се вече с Папа?