— Не. Той е някъде на север. В Догон. Но му се обадих. Добре е. Намира си работа.
— Дръж връзка с него.
— Джес, ъъъ… — Той не довърши.
— Какво, Джъд? Трябва да прекъсваш ли?
— Не, тук съм си. Джес, имала ли си някога каквато и да било причина да се усъмниш в Папа? Нещо, което да те е разтревожило?
— Никога.
— Сега, когато съм на държавна служба, трябва да бъда особено внимателен. Какво всъщност знаем за Папа? Не ти ли се струва, че има подозрително много връзки?
— Не, не, не! Той обича да създава контакти между хората. Папа ни запозна, не помниш ли? Такава му е работата.
— Предполагам.
— Затова е толкова ценен.
— Щом казваш, Джес.
— Защо ме питаш?
— Нищо. Няма значение.
— Знаеш ли, често хората разправят ужасни неща за успелите в живота. Издигнеш ли се малко над масата, гледат да те дръпнат надолу.
— Да, да.
— Ти би трябвало да знаеш това не по-зле от мен.
— Да, да.
— Можеш да имаш доверие на Папа. Той е наш приятел.
— Добре.
— Джъд, казвам ти! Знаеш, че разбирам от хора. Можеш-да-имаш-доверие-на-Папа!
— Добре, знам, знам. Права си, Джес. Много поздрави на момчетата.
— Ситуации като тази бързо могат да се заплетат — продължи тя, без да обръща внимание на опита му да прекъсне разговора. — Дръж се за онези, на които имаш доверие. Не си създавай нови врагове. И си пази гърба.
— Така ще направя. Виж, трябва да прек…
— Как ти се стори полковник Дърам?
— А, да, готин тип. Ти се оказа права и за него.
— Разбира се, че съм права! Хората от „Специални операции“ могат да ти бъдат от голяма полза, Джъд. Те могат да вършат неща, които никой друг не ги умее, нали разбираш?
— Започвам да го разбирам.
— Така и не ми отговори как се оправяш с Идриса. Ще го принудиш ли да се махне?
— Опитвам се. А сега наистина трябва да…
— Не звучиш особено обнадежден. Хайде, Джъд, позволи ми да ти помогна. Досега сбъркала ли съм някъде?
Той си пое дълбоко дъх. Права е.
— Джес, ситуацията се развива твърде бързо. Виждам, че нещо просто не е наред, но не знам какво е то. Едно е ясно: нещата се обръщат срещу Майга. Имам усещането, че той губи играта. Че аз губя играта.
— Какво ти казах току-що? Да се държиш за тези, на които можеш да имаш доверие.
— Това е част от проблема. Вече дори Вашингтон не е на моя страна. Опитвам се да играя по правилата, да им докажа, че съм прав, но се сблъсквам със стена.
— Може би си струва да смениш стратегията? Ако данните ти не струват и фронталният подход не помага, може би е редно да пробваш нещо друго?
— Какво например?
— Намираш се в Африка, Джъд, в Сахара. Как оцеляват хората там? Как преживяват суши, възходи и падения на велики империи, как успяват да се преборят с трудностите? По какъв начин малийците са преживели Френската империя?
— С какво ми помага това сега? Нищо не разбирам.
— Помисли си, Джъд. Знаеш историята за скорпиона и змията.
— Какво?!
— Знаеш ли какво става в пустинята Сахара, когато се сбият скорпион и змия?
— Нямам представа. Ти си по естествените науки.
— Змията е по-голяма и по-силна, но скорпионът е по-хитър. Прави се на умрял, докато змията си повярва, че го е победила, и после в подходящия момент нанася своя удар. По този начин скорпионът винаги побеждава.
Ха сега де?
— Разбираш ли, Джъд?
— Мисля, че да.
— Знаех, че ще разбереш. Късмет, миличък.
Трак.
Джъд пусна телефона в джоба си и огледа пустинята наоколо. Въпреки царящото спокойствие мозъкът му работеше на пълни обороти. Какъв да е следващият ми ход? Къде изобщо са фигурите на дъската?
Изведнъж Джъд се почувства съвсем сам и изпълнен със съмнения в себе си. Какво всъщност искаше да ми каже Джесика? Да се правя на умрял, това ли се очаква от мен?
За да успокои нервите си, той започна да върти глава насам-натам, докато прешлените на шията му изпукаха. В същото време съставяше мислен списък на действащите лица заедно с местата, които заемаха.
А може би наистина това се очаква?
Джъд извади отново телефона си и набра директния номер на Ландън Паркър, който отговори на първото позвъняване.
— Райкър, разбирам, че си се отдал на някакво свое си приключение. Мислех да ти се обадя. Държавният секретар е притеснена. Подготвя се за срещата на високо равнище по сигурността „Европа-Близък изток“ в Истанбул следващата седмица, където основното ударение ще бъде върху сътрудничеството в борбата с тероризма. Положението в Мали не изглежда никак розово. Може би се налага да коригираме стратегията си, Райкър.