— Господин Паркър, обстановката тук наистина се изменя. Затова ви се обаждам. На място нещата изглеждат много различни от онова, което първоначално си представяхме. Знам, че Вашингтон се тревожи за сигурността, а тук обстоятелствата сякаш се обръщат срещу президента Майга.
— Разбирам.
— Господин Паркър, може би е време да дадете указания на посолството в Бамако да сключи сделка с генерал Идриса. Ако той може да ни предаде дъщерята на Маккол и да работи с нас по предотвратяване на нови атаки, бихме могли да изчакаме с изборите до догодина. Предвид онова, което сега знаем, че се е случило през последните четирийсет и осем часа, смятам, че това би била правилната линия.
— Разбирам. Приемам го за сведение.
— А ако мандатът се промени, сър, работна група „Мали“ трябва да бъде прехвърлена на помощник държавния секретар Роджърсън след завръщането му във Вашингтон. Той може да вземе решението как най-добре да се справим с новите задачи. Благодарен съм на държавния секретар за доверието към мен, но случаят излиза извън рамките на модела на златния час.
— Мда. Е, оценявам предложението ти, Райкър. Експериментът беше полезен, но въвличането ти поначало си бе риск. Мисля, че всички го знаехме. Кой знае, може да ти се даде втори шанс да се докажеш. Ако ти излезе късметът, може пък Соломоновите острови отново да изригнат.
— Да, сър.
— Държавният секретар ти благодари за усилията от името на Департамента и на цялата страна. Аз ще се погрижа за останалото.
Трак.
Джъд намери в списъка на последните си разговори мобилния номер на Диало, копира го и го изпрати на Сънди с есемес.
После набра друг номер.
— Лариса, тук е Джъд.
— Какво, по дяволите, беше това? Работната група направо се взриви. Не вярвам, че след такова представление ще можем да удържим Вашингтон.
— Знам. Не разбирам откъде идват всички тия нови сведения за Майга, но са ужасяващи. Мисля, че нямаме избор. Благодаря ти, че толкова дълго удържа фронта заради мен, но е време да сменим курса. Мисля, че трябва да приемем офертата на Идриса да открие и върне Кейт Маккол на баща й. Ще му предадеш ли?
— Да. Ще се заема лично. Но не мисля, че това ще ни спечели някаква отсрочка. Хюстън вече събира екип за специални операции, който да отблъсне атаката срещу посолството и да разбие „Ансар“. Нямам право да ти го казвам, но е получил нова информация, според която Базу Аг Али заедно с цялата терористична клетка се укрива в тайна квартира извън Бамако. Полковникът иска да нападне къщата, да ликвидира хората му и да го отвлече. За нас той струва повече жив, отколкото мъртъв. Машината вече се е задвижила. Щом Хюстън е готов да стартира мисията, върху мен ще бъде упражнен сериозен натиск да дам одобрението си.
— Дай му го, Лариса. Пусни Хюстън и командосите му срещу Базу. Направи го веднага.
— Не разбирам идеята, но се надявам, че знаеш какво вършиш. Пази се, Джъд.
— Ще се пазя. Трябва да прекъсвам. И… благодаря ти, Лариса. Както и да завърши всичко.
Трак. Следващият номер.
— Люк, тук е Джъд. Да, оказа се прав. Трябва ни помощта на Диало. Това е единственият начин да излезем от патовата ситуация. Но нещата се развиват бързо. Ако има изобщо някаква надежда за успех, трябва да действаме утре. Предай на Диало, че и Съединените щати, и Франция са зад гърба му. А също и Лондон, така му кажи. По-добре да го чуе от теб, отколкото от мен. Но Диало задължително трябва утре да бъде в Бамако. В седемнайсет-нула-нула да се яви в президентския дворец в Кулуба. Можеш ли да го уредиш? Да, аз също ще бъда там… bonne… bonne… au revoir.
Огънят, който Джъд бе запалил, се разрастваше. Танцуващите пламъци хвърляха дълги сенки върху дюните.
Следващият номер.
— Мариана, Джъд е… Да, благодаря, получих съобщението ти по Серина. Отзивчива си, както винаги. Получих съобщение и от Тата Майга, което да предам на баща й. Няма да ти хареса, но трябва да го чуеш. Нещата се развиват шеметно, не знам точно какво става, но тук, в Бамако, ситуацията се промени драстично. Животът на президента е в опасност и аз не съм в състояние да го опазя. Повече от това не мога да ти кажа.
Трябва да приеме да подаде оставка. Утре. В името на страната си… Знам… Знам… Мариана, говориш с мен. Смяташ, че не го знам ли? Той трябва да подаде оставка, но това, което ще ти кажа сега, е много важно, погрижи се Тата да го разбере. Президентът трябва да настоява оставката му да бъде приета в присъствието на външен гарант. Това е всичко, което мога да направя, но то е жизненоважно. Трябва да поиска имунитет срещу съдебно преследване, пенсия, къща и кола, всички привилегии… Да, знам, че не му пука за тях… Единственото нещо, от което няма да отстъпя, е този свидетел. Ако не бъде изпълнено, няма сделка. Заради собствената му безопасност това трябва да бъде човек със солидна международна репутация, за предпочитане високопоставен американски представител… Не знам кой точно, но Идриса ще измисли нещо… Да, съгласен съм, слагаме си яйцата в една кошница… Не, друг избор няма… Не мога да ти кажа защо… Мариана, за момента това е единствената възможност и аз знам, че само ти си в състояние да помогнеш да се случи. И трябва да стане утре.