Чу се звукът на получен есемес. Джъд погледна екранчето, беше от Сънди.
— Дочуване, Мариана.
От Сънди: Номерът е идентифициран. Какво търсим?
Джъд: Връзка с Маккол.
От Сънди: Прието. Друго?
Джъд: Папа Туре?
От Сънди: Нищо. Сигурно името е сгрешено.
Джъд: Провери за офицера от МО, днес прострелян в ТБ2, откаран с хеликоптер в неизвестна посока, име = Дейвид Дърам.
От Сънди: Прието.
И последен разговор преди няколко часа сън.
— Папа, аз съм. Да, да, днес се видях с имама… Да, мисля, че разбирам… Какво откри в Бандиагара? Разбирам… Разбирам… Е, добре. Папа, идвам да те взема.
Част трета
48
Пустинята Сахара Четвъртък, 5:05 ч. по Гринуич
Изминали часове след преврата: 70
— Гррруаааррр…
Джъд се сепна и се събуди от провлачения, гърлен рев на камила. Разтворената паст на звяра с изкривени треперещи бърни беше на сантиметри от лицето му.
— Гррруаааррр…
Той скочи и бързо се дръпна извън обсега на камилската плюнка. Спал бе на покрива на кабината и сега гърбът му беше целият схванат и го болеше.
— Къш! Махай се! — каза той, като замахна към животното със синьото туарегско одеяло, с което се беше завил.
Камилата, вече загубила интерес, се обърна и си тръгна. Джъд се спусна с краката напред от покрива на автомобила и през отворения прозорец се настани на шофьорската седалка.
— Край на почивката, време е за път — промърмори на себе си той, завъртайки ключа в стартера. — Ялла!
След няколко часа шофиране той най-накрая мина покрай обрулено от пясъчните бури парче дърво, закрепено върху една скала. Върху импровизирания пътен знак имаше надпис: БАНДИАГАРА 5 КМ.
— Идвам, Папа! — провикна се той.
После си каза: Ти няма как да си радикал. Просто няма никаква логика. Ти си Папа. С теб се знаем отдавна, нали?
След няколко минути Джъд отби в малкото дворче, където го очакваше Папа. При вида на приятеля си, ухилен до ушите, размахал ръце като развълнувано дете, той усети как страхът му се изпарява.
— Ах, Джъд! Mon grand ami! Моят голям приятел! Bienvenue a Pays Dogon! Добре дошъл в страната на догоните!
Джъд скочи от пикапа и сграбчи Папа Туре в мечешка прегръдка. После Папа се дръпна назад, опря длани на раменете му и го погледна в очите.
— Не си се променил изобщо, скъпи ми Джъд. Още приличаш на студент. Разбира се, сега си големец, но изглеждаш млад. Нямаш един бял косъм.
— Радвам се да те видя, Папа. — Джъд моментално забеляза, че не може да върне комплимента на стария си приятел. Брадата на Папа бе станала пепелявосива, косата му беше оредяла, имаше шкембе. — Хайде, ще си говорим в колата. Трябва да побързаме. След по-малко от дванайсет часа трябва да сме в двореца.
— А как мина при Великия имам?
— Да, той ми помогна. Благодаря ти. Звучеше леко загадъчно предвид неотложността на проблема. Но мисля, че разбрах посланието му.
— Вие американците обичате всичко да бъде планирано, ясно и подредено. Но нещата не стават така в останалата част на света. И ти знаеш това, нали, mon ami?
— Още се уча, Папа.
— В Африка всичко е сложно и объркано. Повече, отколкото можеш да си представиш. Понякога сме изправени пред труден избор. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Не всичко е черно и бяло.
— Знам, Папа.
— Невинаги е лесно да различиш ангела от дявола.
Джъд присви очи. Папа Туре продължи:
— Невинаги знаем кой, кой е, Джъд. Понякога се здрависваме с дявола. Може да знаем, че е той, а може и да не знаем.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Папа?
— А понякога не искаме да знаем, Джъд. И така се върши работа.
— Аз искам да знам. Има ли нещо, което трябва да ми кажеш, Папа? В беда ли си?