Папа погледна в упор Джъд.
— Колко време се знаем с тебе?
— Единайсет години. От Кидал. С Би Джей и Джесика.
— Точно така. Затова ти помагам. И винаги съм ти помагал. А един ден, ако се наложи, знам, че ще мога да разчитам ти да помогнеш на мен.
Джъд не отговори веднага.
— Да, Папа.
— Добре. Ами да тръгваме за Бамако тогава.
Двамата се качиха в пикапа, Джъд завъртя стартера и включи на скорост, но не вдигна крака си от спирачката.
— Папа, забравих да те питам най-важното. Намери ли го?
— Да — отвърна Папа, като повдигна нагоре малка раница. — Ялла!
49
Централата на ЦРУ, Лангли, Вирджиния
Четвъртък, 2:02 ч. Източно стандартно време
Лампите в лабиринта от едноместни кабинки, съставляващи Африканския сектор на ЦРУ, бяха изгаснали. В помещението би царяла пълна тъмнина, ако не беше мониторът на Сънди.
Сънди измъкна от джоба на сакото си репортерски бележник и се зачете в списъка на телефонни номера, надраскани вътре. Докато внимателно задаваше номерата един след друг в компютъра си, на екрана се появяваха мигащи червени точки, обозначаващи мястото, където се намираше съответният апарат. Когато приключи, той се загледа в екрана. Присви очи озадачен. Потри с ръка брадичката си.
— Не си губиш времето, генерал Диало — каза на глас той.
Сънди взе отново бележника в ръка, за да съпостави номерата спрямо координатната система на картата. Плъзна показалец по екрана, за да е сигурен, че не е направил грешка. Убеден, че е извършил всичко правилно, той повдигна вежди, прехапа горната си устна, после удари с юмрук по бюрото.
— Дааа, му йе — прошепна на себе си Сънди, несъзнателно припомняйки си един израз на езика хауса, който бе чувал често около себе си като дете. — Такааа. А сега на работа!
Той грабна слушалката и набра някакъв номер. След третото позвъняване оттатък вдигнаха, без да кажат дума.
— Лилава клетка. Код две-четири-едно-Зебра-Чарли — произнесе той. — Съжалявам, че звъня посред нощ, но ми се струва, че открих нещо. Подробности по криптираната връзка, но ще ни трябва въздушнопреносим отряд командоси в Мали веднага. Под веднага имам предвид да са готови за излитане в следващите дванайсет часа. Има усложнения, затова ще ни трябва заповед за отделна мисия за отвличане на вниманието, а командирът на отряда трябва да е някой, на когото можем да имаме пълно доверие. Операцията е изцяло черна. Повтарям: операцията е черна.
Отсреща нямаше отговор.
— Прието ли е, Лилава клетка?
Мълчание… Мълчание… Накрая женски глас отговори кратко:
— Да.
50
Държавен департамент на САЩ Вашингтон, окръг Колумбия
Четвъртък, 9:06 ч. Източно стандартно време
В ярко осветената зала около продълговатата заседателна маса на кожени столове с високи облегалки бяха насядали дузина мъже и жени със строги костюми. В концентричен пръстен зад гърбовете им бяха заели позиции млади сътрудници, също с костюми, с дебели бележници в скута, нервно въртящи в ръце блекбърита. Огромните монитори на стената бяха угасени. В края на масата имаше самотен стол, чиято празнота предизвикваше с всяка изминала минута след девет все по-нарастваща, но старателно потискана раздразнителност у присъстващите, отброяващи наум тиктаканията на часовника.
Докато накрая в залата влезе с твърда стъпка висок мършав мъж с чуплива посивяла коса и патрицианска осанка, донякъде опорочена от хлътналите уморени очи и цвета на лицето — болезнено бледо, сякаш не беше прекарал половината от живота си в тропиците.
— И така, колеги — започна той, като се настани на празния стол и изпъна гръб. — Това е третото поред съвещание на работна група „Мали“ или може би четвъртото? — Не дочакал отговор, мъжът продължи: — Току-що се прибрах след осемнайсетчасов полет от Йоханесбург и идвам направо от летището. Не съм спал и не съм имал възможност да навляза в темата, но ще наваксам бързо. Разбирам, че онзи новак Райкър е движил нещата, докато аз бях зает да оправям Конго. Къде е той?
— Замина за Мали, сър.
— Ами тогава как, ако ми разрешите да попитам, съумява да ръководи тази работна група на Държавния департамент?
— Последното съвещание бе председателствано по телефона от неизвестно място.
— Разбирам. Нищо чудно, че заварвам такава бъркотия. Нямало е кой да сложи ред в къщичката ни — каза Роджърсън и кимна доволно.
— Сър, след като вие сте тук, имам проект за незабавно решение от името на работната група. Точка първа от дневния ред.