Суматохата на пистата се разрастваше. Избухнаха безредици. От камионите се изсипаха войници, които размахваха палки във въздуха и крещяха на уличен френски.
— По колите, бързо! — извика един служител от охраната и наблъска Лариса и сенатора в джипа, докато те извиваха шии да видят какво става.
Кортежът потегли с пълен газ.
— Какво, за бога, става тук?!
Лариса се обърна към агента на предната седалка.
— Е, какво стана?
Агентът, с показалец, забит в ухото, отговори:
— Още проверявам, госпожо. Някакво ВИП посрещане, мисля.
— Така ли посрещат ВИП гостите си в Мали? — запита Маккол.
— Явно жандармерията арестува някого от пристигналите със самолета — каза Лариса, без да обърне внимание на въпроса му.
— Не е жандармерията, госпожо. Това са Червените барети, личната гвардия на генерал Идриса.
— На мен ми прилича на размирици — каза сенаторът. — Нямаме време да се намесваме в тукашните политически интриги, посланик. Какъв е планът за освобождаването на Кейти?
— Боя се, че тези неща не могат да се разглеждат изолирано, господин председател — каза тя, докато кортежът излизаше от летището. — Малийците ни уверяват, че тя е в безопасност, но възникнала някаква пречка в последната минута. Не знаем какъв е проблемът, но се опитваме да осигурим предаването й в американски ръце, след което да я докараме благополучно тук. След около час трябва да сме в президентския дворец. Генерал Идриса има молба към вас, която държи да ви отправи преди предаването на момичето.
— Какво?
— Кани ви да бъдете свидетел на официалното му встъпване в длъжност като президент.
— И от къде на къде, за бога, ще се занимавам с това?!
— Като жест на благодарност. За оказаното съдействие. По проблеми на сигурността и безопасността на американски граждани.
— Нещо като услуга за услуга, а? Значи така, услуга за услуга ми предлагат тия, дяволите да ги вземат! Какво, опитват се да рекетират американски сенатор, като използват собствената му дъщеря? Няма да стане!
— Не, разбира се, че не е услуга за услуга. Те поне не гледат на нещата по този начин, недейте и вие да ги възприемате така.
— Госпожо — обади се агентът от охраната, — нашият офицер за връзка с жандармерията потвърждава, че с полета на „Бритиш Еъруейз“ е пристигнал неочакван ВИП гост, който е задържан по съображения за национална сигурност. Казват, че опасността е преминала. Няма от какво да се притесняваме повече.
— ВИП гост ли? Кой?
— Генерал Умар Диало.
56
Пустинята Сахара
Четвъртък, 16:16 ч. по Гринуич
— Напред, напред, напред! — изрева Дърам в шлемофона си.
Бойците от отряда за специални операции хвърлиха въжета през рампата на хеликоптера и се спуснаха по тях на земята. Бойната машина висеше неподвижно във въздуха на трийсетина метра над малкия комплекс, но Дърам следеше действието по инфрачервения сателитен монитор на бордното табло. На екрана се виждаха червени фигурки като призраци, които бяха заобиколили плътно една от сградите. Изведнъж в перфектна хореография половината група се разпръсна и зае позиции по периметъра, докато другата половина със свръхестествена смесица от грация и първична сила нахлу практически едновременно в къщата. На екрана проблеснаха ярки светкавици, докато дулата на автоматите намираха безпогрешно мишените и преодоляваха всякаква съпротива. Накрая мъжете излязоха от сградата, носейки със себе си едно-единствено човешко тяло.
— Креда Едно, сградата е обезопасена. Креда Две, обектът е с нас. Движим се към зоната за евакуация — прозвучаха кратки рапорти в слушалките на Дърам.
Неговият „Блек Хоук“ кацна източно от комплекса, а другият — от западната страна. Вратите на двете машини се плъзнаха встрани и бойците наскачаха вътре, като най-напред метнаха на пода тялото, стегнато с одеяло.
След като Дърам се убеди, че всички са на борда, той вдигна енергично палец пред лицето на пилота.
— Давай, давай, давай!
Хеликоптерът се издигна бавно във въздуха, после двигателите зареваха с пълна сила. Тежката машина се стрелна напред и изчезна зад хоризонта с ценния си товар.
57
Кей Стрийт, Вашингтон, окръг Колумбия
Четвъртък, 12:22 ч. Източно стандартно време
— Скъпи! — изблея протяжно Мариана Лейбовиц в хендсфри устройството, което носеше винаги в ухото си.