— Господин президент, не е нужно да подавате оставка.
— Джъд, какви ги вършиш?! — запита Лариса.
— Какво става тук? Кой, по дяволите, е този?! — поиска да знае Маккол.
— Джъд Райкър, Звено за реагиране на кризи към Държавния департамент на САЩ. Не подписвайте нищо, сенаторе!
Генерал Идриса скочи бесен от стола си.
— Охрана! Арестувайте този натрапник!
Неколцина от войниците пристъпиха към Джъд и Папа.
— Не! Нека говори! — обади се Лариса.
Американският охраняващ екип се притече и оформи плътен кордон около нея, Папа и Джъд. Патова ситуация.
Лариса се извърна и каза през рамо:
— Джъд, дано да се окажеш прав.
— Това е безобразие! — кресна Идриса. — Вие обиждате Мали. Вие застрашавате нашата сигурност! Сигурността над всичко!
— Сенаторе — заяви Джъд с доколкото му бе възможно равен тон, — днес от вас се очаква да бъдете свидетел на оставката на президента Майга и встъпването в длъжност на Идриса. Но вие сте се оставили да бъдете оплетени в огромна паяжина от лъжи. Обвиненията срещу президента са фалшиви. Нашето така наречено партньорство с генерал Идриса се основава на една старателно изфабрикувана измислица. Практически всичко в папката с опорни точки, която са ви дали, всичко, което досега ви е казал генерал Идриса, е лъжа.
Внезапно и от американската страна на масата се размениха тревожни погледи. Сайръс и полковник Хюстън се размърдаха неловко на столовете си.
— Нещата се нареждаха някак прекалено лесно. И едва днес успях да разбера защо. Да сглобя парченцата от мозайката. Тук с мен е Папа Туре от фондация „Хавърфорд“. Тази сутрин го взех от Бандиагара и сме карали като луди до тук, за да го чуете от устата му. Вижте сами какво е открил той.
Папа пристъпи напред с вдигната ръка, в която държеше малък пакет с правоъгълна форма, увит в зебло.
— Хероин — каза с равен глас той.
После го хвърли на масата пред Идриса. Пакетът тупна тежко на дървения плот.
— И това не е всичко. Като този калъп има още стотици, укрити в пещерите на провинция Догон. — Папа се поклони почтително. — Господин президент… — Той поднесе мобилния си телефон на Майга, който погледна екрана, поклати глава с отвращение и подаде апарата на сенатор Маккол. На снимката се виждаше неголяма пещера, изпълнена с безброй еднакви пакети, завити в зебло. — Заснех това вчера в Яба.
— Пратката пристигна със самолет от Пакистан — каза Джъд. — Като бе разтоварена и се охраняваше от отряд „Скорпиони“.
— Какви ги приказвате? — запита сенатор Маккол, видимо объркан.
— Макът се отглежда в Афганистан, талибаните го изземват от фермерите и го откарват в Пакистан, за да бъде преработен в хероин. След което пренасят хероина със самолети, камиони и камили в уязвими държави със слаби правителства като предмостие към улиците на Европа и Северна Америка. Мали е основен разпределителен център на канала за хероин. Печалбите от тази контрабанда отиват право при талибаните. Ние създадохме и обучихме „Скорпионите“, за да се борят с тероризма. Но Идриса ги превърна в частна армия от рекетьори и наркотрафиканти. А неговият бизнес убива американски войници.
— Лъжи! — изрева Идриса.
Полковник Хъдсън поклати глава и изгледа злобно Идриса.
— Значи талибаните, а, Мамаду? — промърмори той. — Как можа?
Червените барети не помръдваха от местата си.
— Всички в селото знаят, дори децата — каза Джъд.
— Кой според вас ме заведе до пещерите? — попита невъзмутимо Папа Туре.
Президентът Майга кимна леко с глава.
— Кой е този човек? — изръмжа гневно Идриса. — Той е подставено лице! Няма никакъв авторитет. Арестувайте го!
— Не — заяви с каменна физиономия Сайръс. — Познавам Папа Туре от двайсет години и мога да гарантирам за него. Той се ползва с пълното ни доверие.
Сайръс и Папа срещнаха погледи и едва забележимо си кимнаха.
Джъд погледна шокиран Папа, който само повдигна леко вежди, потвърждавайки току-що чутото.
— Ами терористичната атака? — запита Хюстън. — Вчера отряд „Скорпиони“ са попаднали в засада на „Ансар ал Сахра“. А днес планират атака срещу посолството. Затова изпратихме специални части да разбият клетката.
Джъд се обърна към всички присъстващи.
— Как е възможно това клане да е станало в Тимбукту, след като отрядът е бил всъщност в Бандиагара? Някой виждал ли е труповете?