Дона написа команда на джобния си компютър и на двата монитора се появи сателитно изображение на хотела на Майкъл.
— В момента гледате кадри от движението ми през последните тридесет минути. Виждате как излизам от хотела, пътувам по магистралата и влизам в тази зала… Родителят ще каже „Страхотна идея! Но аз не мога да прекарам цял ден пред компютъра!“ Е, фондация „Евъргрийн“ разполага с отговор и на това. Ще ни отнеме само няколко дни да включим чиповете към компютър, който ще наблюдава вместо вас. Родителят трябва просто да установи така наречения периметър на безопасност — училището, игрището и задния двор. Ако детето напусне тези райони, компютърът незабавно ще разбере и електронният ангел пазител ще уведоми едновременно родителите и полицията.
— Тези чипове работят и системата за проследяване е изумителна — продължи Майкъл. — Само за една седмица всяко дете в Калифорния може да бъде в безопасност. Разбира се, използването на чиповете няма да е задължително, но всеки отговорен и любящ родител ще прегърне тази идея. Предвиждам бъдеще, в което постъпването в обществено училище ще изисква удостоверение за ваксиниране и чип „Ангел пазител“.
— Да обобщя — системата работи, безплатна е и можем да започнем да защитаваме децата си в рамките на една седмица. Може би сега трябва просто да седна и да изям обяда си, докато екипът ми раздаде информационните брошури. Но не мога да мълча. Имам нуждата да ви кажа онова, което е на сърцето ми. — Въздъхна тежко. — Светът се превърна в много опасно място, да, но сега ние разполагаме с технологията да защитим себе си и другите. Кой би възразил срещу тези прости промени? И какви биха могли да бъдат мотивите му? Ясно е, че тормозещите деца ще бъдат срещу тези промени, наред с крадците, изнасилвачите и убийците. Терористите и новата генерация анархисти настояват за перверзна „свобода“ да унищожат нашия начин на живот.
— И кой застава на страната на тази зложелателна тълпа? — възкликна Майкъл. — Както обикновено, коктейлните интелектуалци и левите университетски преподаватели, които нямат представа за мрака, спускащ се върху нашия свят. Но тук са също и някои десни крайни защитници на Хартата за правата на човека с техните старомодни идеи за лична свобода.
— Средният порядъчен гражданин няма защо да се страхува от тези промени. Не говоря за някоя холивудска звезда с частни бодигардове, а за отрудените мъже и жени, които искат да си заработят заплатата, да се приберат у дома и да гледат телевизия, докато децата им си играят на двора. Кой защитава тези хора? Кого го е грижа за тях? Нас. Ние се застъпваме за тях.
Спря и огледа залата.
— Четиринайсет деца изчезнаха през последните няколко седмици. Четиринайсет деца. Трябва ли да има още? Трябва ли снимките на изгубени момчета и момичета да се появят на всеки уличен стълб в тази страна? Няма ли да станете като един, всички заедно, и да ни помогнете да ги спасим?
Отстрани настана кратка суматоха и на сцената се появи Дона, хванала под ръка дребна латиноамериканка. Издърпа я на подиума, поведе я към Майкъл и прошепна в ухото му:
— Ана Кабрал. Споменахте името на сина й.
Майката плачеше, докато Майкъл я прегръщаше.
„Да — помисли си той. — Добро представление“. И светкавиците на камерите осветиха залата.
36.
Към девет вечерта Уинстън откара Мая и Алис през реката до Саут Банк и ги остави на Бонингтън Скуеър. Мая бе приела, че срещата е при Къщата с лозите, нелегалната бърлога, използвана навремето от свободните бегачи, но обиколиха два пъти площада, преди да намерят Еджъртън Лейн.
Коминът на Къщата с лозите все още стоеше, но от самата сграда бе останала купчина тухли и овъглени греди и дюшеме. Мая поспря до предупредителната бариера и си спомни нощта, когато беше измъкнала Джагър и приятелите му през задния изход. На стотина метра оттук, недалеч от края на площада, бе убила двама наемници на Табулата с пистолет със самоделен заглушител. Правило на арлекините бе никога да не съжалява, но понякога имаше чувството, че миналото я преследва като някакъв гладен призрак.