И докато описанието на Петия свят бе като размазана фотография, искането на Майкъл за повече власт беше ясно и недвусмислено. Ако Братството искаше да получи още информация, госпожа Брюстър трябваше да се съгласи Майкъл да застане начело на проучванията. Разбира се, той щеше да продължи да се води от колективната мъдрост на Братството, но смяната на ръководството щеше да направи от фондацията много по-отговорна и ефективна организация.
Госпожа Брюстър изгуби цяла седмица в опит да организира опозиция срещу плана му, но корпоративните лидери в борда бяха изкусени от мощта, която им предлагаше новата технология. Дванадесет часа след победата му фондация „Евъргрийн“ излезе с изявление, което превърна Майкъл в преуспяващ инвеститор в недвижими имоти и международен филантроп.
Конференцията в Лондон бе следващата стъпка в плана му. Годишната среща на Братството обикновено се провеждаше на Дарк Айланд или в имението Уелспринг в Южна Англия, но Майкъл искаше да стои по-далеч от двете места, където госпожа Брюстър все още контролираше екипите по сигурността. Спомни си, че се навършват 200 години от измислянето на Паноптикона от Джереми Бентан, и излезе с ново предложение. Ако срещата се проведе в Лондон, можеше да започне в Южната галерия на Юнивърсити Колидж, където се намираше стъкленият шкаф с тялото на философа. Идеята се посрещна с такъв ентусиазъм от управителния борд на Братството, че дори госпожа Брюстър беше принудена да се усмихне любезно и да направи гласуването единодушно.
След като фондацията направи щедро дарение на колежа, Управителният съвет им позволи да използват галерията за вечерта. Майкъл предложи да изнесе встъпителната реч пред гостите и се свърза с по-влиятелните членове на борда за предложения.
— Мисля, че трябва да направим силно изявление — каза той и всички се съгласиха с него.
Майкъл допи шампанското си. Поредната група делегати бърбореше за страховете и желанията си. Той се ръкува с тях и се отдалечи. След няколко минути трябваше да говори и искаше да получи вдъхновение от мъртвеца в края на галерията. Като кимаше на членовете на борда, той си запробива път през тълпата, докато не го спря госпожа Брюстър. Макар да бе отнел публичната й роля като глава на фондация „Евъргрийн“, тя все още ръководеше Братството. За случая беше избрала рокля в кралско синьо и перли, но лицето й беше уморена маска.
— Явно не съм била информирана за всички подготовки. — Гласът й имаше окастрения, точен тон на образована англичанка, която току-що е намерила нещо гниещо в градината пред къщата си.
— Проблем ли има?
— Столовете. — Тя посочи редиците столове в края на дългата галерия. — Наистина ли са необходими за една кратка поздравителна реч?
— Речта може да се окаже малко по-дълга, отколкото обсъждахме. Смятам, че тази организация се намира в превратен момент в историята си. Нуждаем се от нова стратегия за бъдещето.
— И каква ще бъде тази стратегия?
— Сигурен съм, че ще я подкрепите — отвърна Майкъл и я остави сама насред помещението.
Докато вървеше към южния край на галерията, за пореден път се увери, че речта е в джоба на сакото му. Витрината от дърво и стъкло, в която се пазеше тялото на Джереми Бентам, в началото на партито бе наобиколена от делегати, но сега мъртвият философ се взираше в празно пространство.
Бентам смятал, че останките на прочутите хора не бива да се кремират или да се крият в гробници. Вместо това телата им трябвало да се превърнат в така наречените „автоикони“, които да вдъхновяват бъдещите поколения. Облечен в собствените си дрехи, скелетът на Бентам седеше на стол с опрян в крака си бастун. Широкопола шапка частично скриваше восъчната маска на лицето му.
Докато гледаше фигурата, Майкъл не изпита никакво страхопочитание. Беше впечатлен обаче от факта, че дори в смъртта си Бентам изискваше признание. Неотдавна колежът бе уволнил пазача, който охраняваше стъклената витрина, и го бе заменил с монтирана на стената камера. Създателят на Паноптикона вече беше вкаран в системата.
— Извинете…
Майкъл се обърна. Беше Нейтан Бун. Шефът на охраната на фондация „Евъргрийн“ беше сериозен като директор на погребално бюро в тъмносиния си костюм.