— Да, господин Бун?
— В програмата пише, че вие ще изнесете встъпителната реч. При предишните срещи на обслужващия персонал се разрешаваше да обикаля гостите с питиета и сандвичи през цялото парти. В имейла ви обаче се посочва, че желаете обслужващият персонал да бъде изведен от района.
— Да, речта е предназначена единствено за Братството. Без никакви външни лица.
Бун вдигна радиостанцията си и заговори тихо:
— Речта на изпълнителния директор започва след няколко минути. Изведете обслужващия персонал и пазете вратата.
Двама от хората му се появиха от тълпата и зашепнаха нещо на сервитьорките. Без да оставят сребърните подноси, те тръгнаха към изхода. Бун обаче не се отдалечи. Взираше се напрегнато в странника, сякаш вратовръзката на Майкъл можеше да му подскаже какво ще се случи.
— Още нещо ли има, господин Бун?
— Лондонският отдел ме информира, че организирате нов екип служители.
— Точно така. Нарича се група за специални проекти.
— И използвате мои хора.
Майкъл се съсредоточи върху лицето му. Шефът на охраната се опиташе да овладее емоциите си, но очите и ъгълчетата на устата му го издаваха. Подобно на госпожа Брюстър, той бе лишен от власт и явно разбираше последствията.
— Да. Влязох в базата данни и наех неколцина от хората, които сте използвали при предишни операции. Исках нещата да вървят, а вие бяхте зает с другите си отговорности.
— Можете ли да ми обясните какво представляват тези „специални проекти“?
— Аз имам план, Нейтан, но не съм готов в момента да представям всички подробности. След речта ще поискам пълно упълномощаване от управителния борд. Ясно е, че Братството се съсредоточава върху локални или регионални цели. Време е да се посветим на една по-агресивна глобална стратегия.
Пръстите на Бун трепереха, сякаш му се искаше да удуши Майкъл.
— Били сме доста агресивни и в миналото.
— Вие сте изключителен служител, Нейтан. Всички оценяваме вашата лоялност и всеотдайна работа. Вие ни показахте правия път. Аз просто правя няколко крачки по-нататък.
— Кога ще можете да ми дадете повече информация?
— Вие ще сте първият, който ще научи. — Майкъл се пресегна и потупа по-възрастния мъж по рамото. — Сигурен съм, че с ваша помощ ще успеем.
Остави Бун пред тялото на Бентам и тръгна към края на галерията. Делегатите седяха на сгъваемите столове или стояха до прозорците, гледащи към градината на вътрешния двор. Майкъл се качи на подиума, извади речта от джоба на сакото си и погледна събралото се множество.
Докато изучаваше лицата на делегатите, си даде сметка, че могат да бъдат разделени на три категории. Някои бяха открито подозрителни, докато други проявяваха любопитство към новия лидер. Малката група хора около госпожа Брюстър бяха враждебни, гледаха го кръвнишки и си шепнеха.
Последната сервитьорка излезе, следвана от двама от охраната. Нейтан Бун застана зад седналите гости и кимна на Майкъл: „Всичко е готово. Говори“.
18.
— Всички тук, изглежда, знаят за моето минало и специалната ми дарба. Покойният Кенард Наш, човек с голямо проникновение и мъдрост, бе първият от Братството, който осъзна, че човек като мен може да бъде ценна придобивка за вашата кауза. Винаги съм бил благодарен за вярата му в мен. Той бе подкрепен от някои от присъстващите — и особено от госпожа Брюстър. Нейната всеотдайност и труд продължават да са вдъхновение за всички ни.
Неколцина от делегатите аплодираха госпожа Брюстър. Тя кимна и вдигна дясната си ръка, сякаш искаше да каже — моля ви, не е нужно. После погледна Майкъл, като едва скриваше яростта си.
— Отначало генерал Наш имаше съмнения относно лоялността ми, аз също имах колебания спрямо тази организация. Обаче преминах през пълна промяна. Сега стоя в благоговение пред Братството и вашата визия за стабилно и уредено общество. Онова, което ще решим през следващите няколко дни, ще определи бъдещето на този неспокоен свят. Макар че по времето на Джереми Бентам Паноптиконът така и не е бил построен, нашето поколение има възможността да превърне мечтата му в реалност.
— Неотдавна се прехвърлих на друг свят и се върнах при вас с първото от множеството технологични чудеса, които най-сетне ще ни помогнат да постигнем целите си — продължи той. — Но има и нещо по-важно от това — установих контакт с невероятно мъдри умове, които ми показаха, че така наречената „добродетел“ свободата е всъщност опасна илюзия и че спасението на човечеството се намира в твърдия, но честен контрол над обществото… Братството е право и винаги е било право през цялата си история. След като научих тази велика истина, аз имах само една цел — да се върна и да ви помогна по какъвто мога начин. Но преди да поемем заедно по пътя, ние трябва да разберем сегашната си ситуация и накъде ще продължим в бъдеще. В известно отношение никога преди не сме били така силни. Почти всяка електронна транзакция и комуникация може да бъде прехваната и свързана с определен индивид. Тази информация може да бъде вкарана в централизирани бази данни и да се съхранява вечно. Можем да създадем „сенчест“ образ на всеки човек и да наблюдаваме ежедневното му поведение… Да, съществуват неколцина побъркани, които пишат в интернет, но основните медии вече се контролират от малка група хора. Тези оформители на общественото мнение са наши приятели и щом им дадем добри истории със съответните злодеи и герои, заплахи и решения, ще можем да задавим разпръснатите гласове, викащи по улиците. Проучванията на общественото мнение показват, че спазващите закона граждани нямат нищо против да бъдат наблюдавани от властите. Единственото, което искат, е почтена работа и възможност да се забавляват, удобен и подреден живот. Забравете за радикалите и крайните групи. Няма съмнение, че широката публика е на наша страна. Всъщност това е моментът, когато ние, Братството, можем да спрем и да се запитаме — как тази нова система ще облагодетелства собствения ни живот?