Майкъл направи пауза и огледа седящото пред него множество. Повечето хора изглеждаха изненадани от въпроса му, но неколцина кимнаха, сякаш казваха: „Да. Точно така. Каква полза имам аз от това?“
— Паноптиконът ще създаде стабилно общество, в което ще е по-лесно да се манипулира поведението и да се задушават непокорните. Но какво ще спечелим ние от тази нова система? Историята ни показва, че твърдите диктаторски режими пораждат непокорни и бунтовни слоеве. По-добрата цел е комбинирането на контрола с просперитет. Проблемът с Паноптикона на Бентам е в това, че затворниците не работят. Неговият старомоден затвор напълно игнорира икономиката.
Майкъл пак огледа присъстващите, по-твърдо.
— Дошло е време за Нов Паноптикон. Представете си огромен офис — грамадно помещение, пълно с милиарди клетки. В моята система има електронна клетка за всеки гражданин в индустриалния свят. И Какво правят нашите граждани във всяка клетка? Произвеждат продукти или осигуряват услуги. Те са продуктивни граждани, които си изработват работното време и не се оплакват… Щом разберем, че истинската ни цел е кооперативна работна сила, много от проблемите стават ясни. Няма значение дали говорим за лекари, счетоводители, студенти, готвачи на бързи храни или металурзи. Всички те ще бъдат в своите невидими клетки, следени от нашите камери и контролирани от нашите програми за социални параметри.
— Интересува ли ни как нашите работници украсяват клетките си? — продължи той високо. — Грижа ли ни е дали прекарват свободното си време пред телевизора, или работят в градините си? Разбира се, че не. Няма значение в коя църква ходят, стига вярата им да не променя начина им на живот. Могат да гласуват и да лепят предизборни лепенки по колите си, стига политическият им кандидат да не цели реални промени. Ако настъпи икономическа криза, ще караме властите да печатат пари и ще правим повърхностни изменения, но в основата си структурата ще си остане същата.
— Новият Паноптикон ни позволява да контролираме поведението на хората и като работници, и като консуматори. Нашият гражданин в клетката е по същество безсилен, но въпреки това ще може да изрази себе си в мола. Свободата да избираш става свобода да купуваш и нашата нова система ни дава могъщи средства за контролиране но консуматорското поведение. Когато нашият гражданин върви по улиците, билбордовете ще разпознават лицето му. Накрая една централизирана компютърна база данни ще знае всичко за предишните покупки на гражданина и ще се погрижи никога да не му предложи стока, която би могла да промени възгледа му за света. Ще искам да слушам радио, по което винаги пускат музика, която ми е приятно позната. — Замълча за миг. — Точно това предлагам — не затвор с намусени и непродуктивни затворници, а взаимосвързана структура, създаваща покорни работници и опитни консуматори. Тази световна система ще гарантира повече пари и комфорт на самите вас и на семействата ви. Ще получим стабилността на стария Паноптикон, но с ново, щастливо лице.