— Какво казаха докторите?
— Раната заздравява, но ще й трябва известно време. Къде е Гейбриъл?
— Странникът е горе, среща се с група свободни бегачи. Мъчат се да измислят безопасен начин да установят мрежа за съобщения.
— Звучи доста амбициозно.
— Личи си, че има план, но още не го е споделил с никого. Иска да проведе среща на Съпротивата след няколко седмици.
Мая взе един стол и седна до французина. Когато раздвижи рязко крака си, болката я прониза. „Не показвай слабост — заповяда си тя. — На никого не му е притрябвал ранен боец“.
— От доста време пазиш Гейбриъл. Вече съм здрава и мога да поема задължението си.
— Много би ми се искало — отвърна Липата. — Трябва да реша някои проблеми в Париж. Някаква тръба в апартамента ми тече. Не мога да кажа на някой непознат да я оправи.
— Мога да поема нещата за няколко дни.
— Както си спомняш, имаше проблем с твоята objectivité. Както ти каза Блажената майка, арлекините не могат да имат емоционални връзки с хората, които охраняват.
— Бях болна при пътуването до Лондон. Сега съм по-добре. Дори не съм разговаряла с Гейбриъл през последните шест дни.
— Да. Забелязах. Най-накрая започна да постъпваш правилно. — Липата погледна към канала и взе решение. Вдигна калъфа за ракетата и й го подаде. — Ето ти оръжие. Пушка с рязана цев и барабан за шест патрона в стоманена рамка. Пъхни ръката си в отвора.
Мая намери отвор отстрани на калъфа. Когато пъхна дясната си ръка в него, напипа спусъка.
— Предпазителят е спуснат. Напипваш ли го?
Тя вдигна предпазителя и отново го спусна.
— Ясно.
— C’est bon. Заминавам довечера за Париж и ще се върна във вторник. Ако изникне проблем, знаеш как да се свържеш с мен. — За първи път от дългото им познанство Липата си позволи да й стисне ръката. — Добре дошла отново, Мая. Радвам се да чуя, че отново си здрава.
Липата излезе, а Мая остана на стража десетина минути. След като се увери, че французинът си е отишъл, взе калъфа с пушката и се качи горе. В района нямаше непосредствена опасност, но се чувстваше напрегната и реагираше на всеки звук.
Срещата в малката стая тъкмо свършваше и свободните бегачи бяха станали и се сбогуваха със странника. Гейбриъл докосваше всекиго по рамото или се ръкуваше, като гледаше човека право в очите. Мая забеляза, че вниманието му доставя удоволствие на младите мъже и жени. Гейбриъл й се усмихна, но не каза нищо, докато Джагър и приятелите му не си тръгнаха.
— Къде е Липата?
— Заместих го. Отива в Париж за няколко дни.
— Добре. Веднъж ми каза, че му липсва френската реч по улиците.
Гейбриъл извади мобилен телефон еднодневка и се обади на Уинстън Абоса. Докато разговаряха, Мая се опита да анализира чувствата си. Все още го обичаше. Това никога нямаше да се промени. Но ако искаше да го защитава, никога не би могла да покаже чувствата си. Съсредоточи се върху раната, премести цялата си тежест върху болния крак, за да усили болката. Когато парещото усещане стана почти непоносимо, тя вдигна очи и се загледа в странника с хладина, която бе близка до враждебност.
— Добре ли си? — попита той.
— Оправям се.
— Хубаво. Трябва да поговорим за случилото се в Първия свят.
— Не искам.
— Изживяването бе трудно и за двама ни.
— Понякога сънуваме кошмари, но не бива да пропиляваме деня в мисли за тях.
— Случилото се не беше сън, Мая. Световете са силно изживяване, защото са истински.
— Време е да се справим с непосредствения проблем. Защо се обади на Уинстън?
— Ще ни вземе с микробус, за да ни откара до Блумсбъри. Нуждаем се от безопасен начин за комуникация в рамките на групата. Себастиан се е свързал с някакъв компютърен спец на име Козодой.
— И кой е той?
— Никой не знае. Нужни били няколко седмици преговори, преди да се съгласи да се срещне с нас. Себастиан предполагаше, че Козодой бил в Източна Европа, но се оказва, че живее в Лондон.
— Себастиан срещал ли се е с него?
Гейбриъл поклати глава.
— Разполагам единствено с номер на стая в общежитие за докторанти край Коръмс Фийлдс.
— Може да е капан.
— Именно затова идваш и ти.
По пътя към Блумсбъри Мая научи някои неща за Козодой. Бил активен в интернет вече над десет години и за първи път се прочул, когато проникнал в компютърната система на Белия дом. Дори Мая знаеше за най-прочутото му постижение. Преди две години, навръх първи април, се бе появил „Кити Кат“. За три минути вирусът пое контрол над милиони компютри и ги накара да просвирят музикален клип с танцуващи котета.