Уинстън ги остави в южния край на Ръсел Скуеър до Британския музей. Мая познаваше района и поведе Гейбриъл през площада и покрай централния фонтан. Хотел „Ръсел“ беше точно пред тях, кулите му с медна обшивка на покривите и тухлените му комини се издигаха над крайбрежните дървета. Минаха покрай едно открито кафе, стигнаха северния край на площада и пресякоха улицата. Пред хотела и входа за метрото се бяха събрали бъбрещи групи студенти с раници и торби. Мая докосна скритата пушка, докато продължиха по Бърнард Стрийт към Коръмс Фийлдс.
Навремето тук имало болница за подхвърлени деца и майките оставяли бебетата си в кошници пред вратата. Винаги имало монета или медальон, вързан на китката на бебето или вплетен в косата му — последен жест на надежда, че майка и дете ще се срещнат отново някой ден. Болницата била разрушена през 20-те години на двайсети век и сега на нейно място имаше голяма площадка за забавления, построена върху костите на умрелите тук деца.
Когато стигнаха Брънзуик Скуеър, Мая погледна по улицата и видя малките бели постройки на детския зоопарк и забавачката. В парка се влизаше само от едно място и районът бе ограден от ограда от черни пръчки, приличащи на редица копия. Мая надникна между пръчките и видя три малки момиченца, които правеха сапунени мехури и ги гонеха из площадката.
— Това е Коръмс Фийлдс — каза тя на Гейбриъл. — Майка ми навремето ме водеше тук.
— Искаш ли да спрем за малко? Имаме много време.
— Тук има правило. Допускат се възрастни само ако с тях има дете. Ако напуснеш площадката — или пораснеш, — не можеш да се върнеш.
Продължиха по Гилдфорд Стрийт и стигнаха Мекленбърг Скуеър. Козодой уж живееше в общежитието в северния край на площада. Влязоха през стъклената врата във фоайе, което сякаш не беше променяно от петдесет години. Чуждестранни студенти седяха около издраскана маса за кафе, покрита с вестници, а един служител сортираше пощата и поставяше писмата в номерирани клетки.
Един надпис съобщаваше, че трябва да се представят на рецепцията, но никой не ги спря. Гейбриъл се ухили на Мая, преструвайки се на студент.
— И как се справи на изпита по немска литература?
— Продължавай напред — прошепна тя и двамата продължиха по коридора покрай пералното помещение и общата кухня. Мая долови миризмата на пуканки, някой беше надул симфония на Бетовен. Стая 108 беше в края на коридора и в месинговата рамка на вратата имаше размазана картичка, на която пишеше „Ерик Вински“.
Ако това беше капан, наемниците на Табулата щяха да ги чакат вътре. Мая свали калъфа за тенис и насочи рязаната пушка напред. Направи знак на Гейбриъл да отстъпи и натисна предпазливо дръжката. Вратата не беше заключена. Тя се съсредоточи, готова за битка, бутна вратата и влезе в стаята.
Лампата на тавана не светеше, завесите бяха спуснати. Светлина идваше от банята и от трите компютърни екрана, на които имаше различни неща — дискусия в чатрум, блестящи редове програмен код и някаква мълчалива танцуваща балерина. Вместо въоръжен противник се озоваха пред човек в инвалидна количка с електромотор. Ръката му се вдигна от клавиатурата, докосна лостчето за управление в облегалката за ръката и завъртя количката към отворената врата.
Беше млад мъж с тежко мускулно заболяване. Лицето му беше отпуснато, с притворени клепачи, дългата му сплъстена коса стигаше до раменете. Цялото му тяло беше изкривено — краката му в една посока, коремът и гърдите — в друга, а главата се мъчеше да остане в едно положение.
— Познаваме ли се? — попита той. Всяка дума беше усилие.
Гейбриъл — бе точно зад Мая — затвори вратата към коридора и попита:
— Ти ли си Козодой?
— Козодои? — Младият мъж се опита да се усмихне, но вместо това се получи гримаса. — Имате предвид птиците ли? Те са от семейство бързолетоподобни, род… момент да помисля… chordeilinae.
— Приятелят ни Себастиан ни каза да дойдем тук и да говорим с човек на име Козодой.
— Аха. Значи сте от така наречената Съпротива. Е, не съм особено впечатлен.
— Трябва да изградим сигурен начин за комуникация през интернет. Без това няма да можем да създадем световно движение.
— Можеш ли да ни помогнеш? — попита Мая.