Младият мъж раздвижи количката напред-назад, сякаш не го свърташе на едно място.
— Себастиан ви е дал вярна информация. Имате привилегията да се срещнете с легендарния Козодой, демона на интернет.
— Сега враговете ни могат да разчитат кодираните ни съобщения — обясни Гейбриъл. — Разполагат с работеща версия на квантов компютър.
Козодой леко сведе глава. Заряза саркастичния тон и се замисли над чутото.
— Квантов компютър? Сериозно? Ако това е вярно, традиционният код няма да свърши работа. Обикновените компютри трябва да проверяват кодираните съобщения последователно. А квантовият компютър може да проверява всички алтернативи едновременно.
— С други думи, могат да разбият всеки код, който им се изпречи. — Мая се обърна към Гейбриъл. — Идването тук беше загуба на време.
— Би могло да е загуба на време, ако говорите грубо с Козодой. — Вински се подпря на облегалките и се опита да се поизправи. — Очаквах точно такова развитие в интернет войната и вече разполагам с решение.
— Но нали току-що каза, че новата машина може да провери всички възможности — рече Гейбриъл.
— Така е. Квантовият компютър може да разбие всички кодове — с изключение на онези, които използват квантовата теория. Когато наблюдаваме квантова частица, тя променя състоянието си. Моят код действа по същия начин. Ако някой се опита да прочете съобщението, изпращачът и получателят ще разберат моментално.
— Значи ще ни помогнеш? — попита Гейбриъл.
— Колко ще ми платите?
— Нищо.
— Ясно. — Козодой се намръщи. — Тогава няма за какво да говорим.
— Може би искаш нещо друго освен пари — каза Гейбриъл.
— И какво по-точно?
— Мисля, че би искал да увеличиш влиянието си върху целия свят и да раздразниш властимащите.
— Може би. Може и да си прав. Дразненето на другите е единственият начин, по който се убеждавам, че съм жив. Това е моралът на трола. А аз съм кралят на троловете.
— Значи ще ни помогнеш?
— Ще ми купите ли нов модем?
— Ще ти купим три скапани модема — отвърна Мая. — Само ни дай онова, което обещаваш.
— О, ще ви го дам. Това мога да обещая.
— Има и още един проблем, който може би ще успееш да решиш — добави Гейбриъл. — Искам да общувам с всеки на този свят, който има компютър. Съобщението да не може да бъде блокирано или филтрирано. А просто да се появи.
— Разбери едно. Това начинание неимоверно надхвърля по амбициозност пускането на клипче с танцуващи котенца. Властите няма да го приемат на шега. А здравата ще се ядосат. Ако проследят съобщението до мен, ще свърша в затвора. — Козодой обгърна стаята с жест. — Килията ми ще е колкото тази дупка, но наказанието ще е ужасно — ще ми вземат компютъра.
— Трябва ми помощта ти, Ерик. Важно е.
— Разбирам, че Съпротивата е против наблюдението и контрола, и съм съгласен с тази философия. Но ти искаш от мен да рискувам свободата си. И какво цели Съпротивата? Какъв е планът ви?
— Мога да опиша само идеала ни. Давам си сметка, че идеали трудно се постигат, но те определят посоката на пътуването ни.
— Продължавай…
— Това е масово движение с проста цел. Искаме хората да признаят факта, че всеки отделен живот има стойност и смисъл.
— Дори моят живот, вързан за тази количка ли?
— Разбира се.
— И какво ти дава правото да казваш това?
Мая хвърли поглед към Гейбриъл и леко поклати глава, сякаш искаше да му каже: „Не издавай всичко“. Но Гейбриъл подчертано я игнорира.
— Аз съм странник. Знаеш ли какво…
— Разбира се, че зная. Но всички странници са мъртви.
Мая докосна калъфа за тенис ракетата, в който бе скрита пушката.
— Този тук е жив. И смятаме да си остане жив.
— Сериозно? И какви трикове можеш да правиш, господин странник? Можеш ли да сияеш в тъмното? Летиш ли? Можеш ли да ме излекуваш? — Гласът на Козодой беше едновременно саркастичен и жален. — Имам МДД — мускулна дистрофия тип Дюшен. Дори и с лекарства ще умра след пет или шест години.
— Не мога да те излекувам, Ерик. Нямам тази сила.
— Значи си напълно безполезен, нали?
Козодой сведе глава и Мая се зачуди дали няма да се разплаче. Гласът на Гейбриъл беше мек и успокояващ.
— Ние се скитаме през живота си и после умираме. Но за всички нас има един момент, една критична точка, когато трябва да направим избор между онова, което е правилно, и онова, което не е, между различните представи за самите себе си. Може би това е твоят момент, Ерик. Не зная. Изборът е твой.