Козодой мълча почти минута, после се обърна към компютъра си.
— Трябва да е червей, а не вирус. Вирусът се прикрепва към съществуваща програма. На вас ви трябва самовъзпроизвеждащ се код, който може да остане незабелязан в компютъра, докато не се активира.
— И после какво става? — попита Мая.
Козодой натисна лостчето и се завъртя в кръг като побъркан, търсещ видение. Внезапно спря и се разсмя доволно.
— Прави нещо абсолютно необичайно. Нещо, което би било от полза за един странник…
След двадесет минути излязоха от общежитието и тръгнаха обратно към Ръсел Скуеър. Вече минаваше пет следобед и улиците се пълнеха с хора, които се връщаха от работа. Пред станцията на метрото се беше събрала тълпа и на Мая й бе трудно да прецени възможната заплаха от всеки непознат, който се разминаваше с тях по тротоара. Сякаш бяха паднали в река, която се носеше покрай вестникарската будка към северната страна на хотел „Ръсел“. Мая погледна нагоре и видя херувимите, изсечени в каменната фасада на хотела. Лицата им — почернели от сажди и изронени от годините — сякаш се взираха гневно в минаващото отдолу множество.
Мая извади мобилния си телефон и звънна на Уинстън.
— Приключихме със срещата. Вземи ни от западната страна на площада.
Напрежението, което изпитваше, докато вървяха през тълпата, се засили, когато пресякоха улицата към площада. На ъгъла имаше две старомодни червени телефонни кабини. В едната стоеше мъж с кожено яке и ги гледаше през решетката червени линии, хванал слушалката. Нима Табулата беше готова за нападение? Тръна винаги я беше учил, че най-уязвимият момент е след събитието, когато хората са отпуснати и мислят за връщането у дома.
Докато вървяха през площада, Мая забеляза, че мъжът с коженото яке е излязъл от кабината. Като че ли ги следваше и беше единият връх на триъгълник, включващ някакъв клошар на една пейка и чистач, който чистеше боклука край фонтана.
Тихо гласче в главата й шепнеше: „Не се безпокой, всичко е наред“. Но Лондон се беше превърнал в мрачния град от Първия свят. Тук царяха омраза, страх и болка. Беше заобиколена от врагове, които искаха да я убият. Мая смъкна калъфа от рамото си, пъхна ръка вътре и махна предпазителя на пушката. В цевта имаше патрон. „Прицели се и дръпни спусъка — помисли си тя. — Направи го веднага“.
20.
— Дай ми пушката — каза Гейбриъл и когато Мая се поколеба, се обърна и застана пред нея, за да може тя да усети силата на погледа му. — Всичко е наред… — Протегна бавно ръка, сякаш обезвреждаше бомба, и взе оръжието от ръцете й.
— Ще ни убият — прошепна тя.
— За кого говориш?
— Виждаш ли човека на пейката и другите двама до фонтана? Наемници на Табулата.
— Грешиш, Мая. Няма от какво да се безпокоиш. Гейбриъл продължи напред и Мая го последва. Той нямаше представа дали някой е забелязал сцената. Може би приличаха на любовници, които се бяха сдърпали за нещо. Стигнаха заедно до бордюра, но Уинстън го нямаше. Мая бясно въртеше глава във всички посоки, сякаш бяха заобиколени от врагове. Накрая белият микробус се появи на ъгъла и Гейбриъл замаха трескаво. „Побързай. Разкарай ни оттук“.
— Ще ни последват.
Микробусът спря и Гейбриъл рязко отвори вратата.
— Влизай, Мая. Обещавам ти, в безопасност сме. Това са най-обикновени хора.
Качиха се в микробуса. Мая изглеждаше замаяна и нещастна, сякаш току-що се е събудила от кошмар. Стигнаха Камдън Маркет и Уинстън паркира на улицата. Собственикът на магазина за барабани усещаше, че нещо не е наред, но след двата месеца вземане-даване с Липата и Блажената майка бе станал предпазлив. Изчака няколко минути и заговори тихо, като гледаше двамата си пътници в огледалото.
— Искате ли да се отбиете в магазина за по чаша хубав чай?
— Просто ни остави тук, Уинстън. С Мая трябва да поговорим.
Уинстън слезе от микробуса и двамата останаха сами, заслушани в шума на трафика. Когато Гейбриъл се опита да хване ръката й, тя го отблъсна.
— Ще кажеш ли на Липата какво се случи?
— Защо?
— Не съм много добър бодигард, ако напълно откачам насред Ръсел Скуеър.
— Не е лесно да се върнеш от Първия свят и да се държиш така, сякаш не е станало нищо. Може би най-добре ще е просто да стоиш в тайната стая и да ме пазиш. Това няма да е трудно. Реших отново да се прехвърля.