— Този тип победи, за които говориш, избледняват за няколко години. Стените рухват и хората събарят статуите. Нашият свят се движи напред от съпричастност, надежда и съзидателност. Всичко останало се превръща в прах.
— Говори каквото си искаш, Гейб. Пак ще изгубиш.
Гейбриъл погледна нагоре към Майкъл и долови тъмната енергия в брат си. Бяха свързани и същевременно разделени — подобно на две частици в един атом, който ще експлодира, ако едната влезе в контакт с другата. Обърна се и заслиза надолу. Едва когато стигна дърветата се озърна през рамо, за да се увери, че Майкъл не го е последвал.
Тръгна през високата трева към брега.
22.
След като наетата кола напусна „Банкок Хилтън“, Нейтан Бун нареди на шофьора да включи климатика и да насочи струята към задната седалка. Портиерът на хотела му беше дал бутилка ледена вода, но Бун отпи само няколко глътки. Не искаше да използва тоалетната на затвора и смяташе да не докосва нищо, докато е там.
Колата подмина няколко преки, зави на едно кръстовище и рязко спря. Бяха заобиколени от пикапи, мотоциклети и тук-тук — боядисаните в крещящи цветове моторикши, които возеха хора из целия град. Един пътен полицай в бяла униформа стоеше на стойката си и размахваше ръце, но всички безгрижно не му обръщаха внимание. Улични търговци вървяха между спрелите коли и чукаха по прозорците. Продаваха резени кокос и лотарийни билети, неоновозелени презервативи и дори един петел в клетка, който крякаше и пляскаше с криле, сякаш знаеше, че предстои да бъде оскубан.
След много бибипкане колата задмина един камион и мина покрай покрита с мухи сергия за храна. Някаква проститутка в розов минижуп долепи длани и направи знака ваи на двама будистки монаси. Старица бръкна в пластмасова кофа и извади от нея жива сепия. Миризмата на отработени газове и пържена храна изпълваше купето и Бун не можеше да се скрие от шума. Моторикшите ревяха като армия сенокосачки в бетонен каньон.
През последните шест години Бун имаше свободата да наема хората си без надзор от страна на управителния борд. Неговата работа бе да защитава Братството и да унищожи враговете му. Кенард Наш и госпожа Брюстър предпочитаха да не са запознати с конкретните аспекти на работата му.
Всичко това се бе променило след речта на Майкъл пред Братството. Групата за специални проекти организираше събития в няколко страни, но Бун не знаеше подробностите. Бяха го пратили в Тайланд да намери някакъв американец, Мартин Дойл, който излежаваше присъда в затвор край Банкок. Бун нямаше проблем със самата задача. Онова, което го тормозеше, беше телефонното обаждане от Майкъл Кориган.
— Групата за специални проекти ми даде досието на господин Дойл — каза Майкъл. — Труден човек е, но е подходящ за една конкретна работа.
— Разбирам.
— Наемете го. Качете го на самолет за Америка. И…
В слушалката се чу съскане и Бун изгуби връзката с Лондон.
— Ало? Господин Кориган? Не ви чух.
— Направете впечатление, господин Бун. Погрижете се той да е напълно под наш контрол.
— И как по-точно да го направя?
— Не е моя работа да решавам всяка дреболия.
Отне им цял час да стигнат до затвора Клонг Дан — обширен район, заобиколен от стражеви кули и тухлена стена. Бун каза на шофьора да го чака на паркинга и влезе в триетажната административна сграда с балкони с решетки на горните етажи. Спомена името на капитан Тансири на охраната и незабавно беше въведен в помещение, пълно с жени и деца, които чакаха да видят затворените си близки. Миришеше на пот и изцапани пелени. Плачеха бебета, старици се хранеха от пластмасови кутии, пълни с настъргана папая и бобови стебла.
Когато затворниците се появиха на телевизионния екран край вратата, всички с викове се втурнаха вътре. Само след няколко секунди Бун остана самичък насред помещението, загледан в две захвърлени клечки за хранене.
— Господин Бун?
Пред него застана надзирател с жълто-кафява униформа, твърде голяма за мършавото му тяло. Извади цигарата от устата си и се ухили. Зъбите му приличаха на парчета пожълтяла слонова кост.
— Вие сигурно сте капитан Тансири.
— Да, сър. Току-що получихме обаждане от кабинета на министъра. Казаха, че може би ще ни посетите.
— Дошъл съм да видя Мартин Дойл.
Тансири изглеждаше изненадан.