— От посолството ли сте?
— Работя за Департамента за вътрешна сигурност. — Бун бръкна в джоба на ризата си и извади подправена идентификационна карта. — Имаме основания да смятаме, че господин Дойл разполага с информация за терористична дейност.
— Мисля, че някой е бил подведен. В случая с господин Дойл няма нищо политическо. Той е просто един злодей. Знаете ли защо е тук?
От групата за специални операции му бяха съобщили само името на Дойл и къде се намира. Бун предполагаше, че американецът е затворен във връзка с наркотици.
— Може би вие ще ми съобщите подробностите.
— Смятаме, че е отвлякъл и убил няколко деца в окръг Хиан Са.
Бун така се изненада, че не успя да скрие реакцията си.
— Убил е деца?
— Е, технически не разполагаме с доказателства, но децата изчезвали, когато се е намирал недалеч от едно или друго село. Полицията го следила няколко месеца, но безуспешно. Господин Дойл се оказал твърде хитър.
— Тогава защо е в затвора?
— Арестуваха го за нередовен паспорт и съдията му даде максималната присъда. — Капитан Тансири определено изглеждаше доволен. — Това е Тайланд. Ние решаваме проблемите си с чужденците.
— Добра политика, капитане. Но може би ще е най-добре да поговоря с господин Дойл и да събера малко информация за случилото се.
— Разбира се, сър. Моля, последвайте ме.
Капитанът го заведе в стая за свиждане, разделена през средата с бариера от стоманени решетки, телена мрежа и плексиглас. Две деца клечаха на пода и си играеха с камионче, докато родителите им разговаряха със затворниците по телефонни слушалки. Тансири отключи една врата и влязоха в много по-малко помещение, където половин дузина тайландци седяха на пейки, бъбреха си и пушеха. Носеха джапанки, тъмнокафяви шорти и тениски. До всеки на пейката лежеше или самоделна палка, или къс бич.
— Имаме прекалено много затворници и твърде малко надзиратели. Тези довереници ни помагат да се справяме по-ефективно.
Бун забеляза, че трима от мъжете имат скрити под тениските ножове. Доверениците определено имаха власт тук. Ако това място се управляваше като повечето затвори в Третия свят, тези мъже бяха много по-опасни от надзирателите.
Доверениците ги последваха по коридор със затворнически килии с размери около три и половина на шест метра. Във всяка имаше клекало, кана за вода и монтиран на стенна стойка телевизор. Легла нямаше.
— Тук държим затворниците през нощта. Във всяка килия има около петдесет души.
— Това са доста хора, капитане. Как успявате да ги натъпчете?
— Спят настрани — главата на единия е върху краката на другия. Ако платиш на доверениците малка сума, можеш да спиш по гръб.
— А как спи господин Дойл?
— Той разполага с дюшек и възглавница.
— И колко плаща за това? Отнякъде пари ли изкарва?
— Господин Дойл няма приятели и семейството му никога не се е обаждало. Докарва си по някой и друг бат, като превежда на другите затворници. Без тази работа щеше да му се наложи да яде затворническата храна и да се къпе в общата баня. Знаете как е — кой както я нареди.
Капитан Тансири отключи последната врага и излязоха в двора на затвора. По периметъра му имаше магазинчета, в които се продаваха лекарства, плодови сокове и храна, сготвена на газови котлони. Беше около един по обед и слънцето печеше отъпканата пръст и изсъхналата трева. Неколцина от по-младите затворници ритаха футболна топка, но повечето седяха в сянката на основната сграда, приказваха си и играеха карти.
Докато малката група пресичаше двора, Бун се замисли защо именно него бяха натоварили с тази задача. Явно Майкъл Кориган беше прочел досието му и бе научил за станалото преди много години. Може би пътуването до Тайланд бе просто сложен начин да изпита лоялността му.
Мартин Дойл седеше върху празен пластмасов бидон и използваше щайга вместо бюро. Пишеше нещо в тефтер, а клиентът му седеше на друг бидон. Дойл бе едър мъж с черна вълниста коса и пълни устни. Навремето сигурно е бил хубав, но сега беше доста подут и месест.
Бун спря в средата на двора и направи знак на капитан Тансири.
— Бих искал да говоря насаме с господин Дойл.
— Разбира се, сър. Разбирам. Ще останем тук в случай… — Капитанът се опита да измисли нещо любезно. — В случай, че се нуждаете от помощ.
Докато Бун приближаваше щайгата, Дойл завърши превода, взе няколко бата от тайландския затворник и махна с ръка като господар, който отпраща слугата си.