— Добре дошли в офиса ми — каза после на Бун. — Не приличате на затворник, така че приемам, че сте от посолството.
През годините Бун се беше научил как да говори с хора, които биха могли да се опитат да го убият. Бъди вежлив и малко официален, но никога не показвай слабост. Ако мислиш, че крие оръжие, следи ръцете му. Ако е невъоръжен, наблюдавай раменете му. Човекът, който иска да те удари или удуши, обикновено ще свие рамене, преди да нападне.
— За жалост ще ви разочаровам, но нямам връзка с американското посолство.
— Изпратих повече от двадесет писма до посланика.
— Може би вашият случай не е от първостепенна важност.
Бун седна на пластмасовия бидон и постави фалшива визитка върху щайгата.
— Нейтан Бун, оперативен служител от „Актив Солюшънс“. Ние сме частна охранителна фирма с офиси в Москва, Йоханесбург и Буенос Айрес.
Няколко секунди Дойл разучаваше визитката, след което изсумтя:
— Звучи ми като шайка наемници.
— Ние наемаме, обучаваме и ръководим бивши полицаи и военни. На тях им се плаща да се занимават с широк кръг проблеми на сигурността.
— Вижте какво, обиколил съм цял свят — Африка, Азия и Южна Америка. Срещал съм такива като вас и знам какво правите. Убивате хора и се измъквате безнаказано. Не се безпокойте. Нямам проблем с това.
Нещо пробяга по дясната ръка на Дойл и се настани на рамото му. Беше малка сива мишка с дълга опашка. Животинката предпазливо доближи основата на врата му. Малките й черни очи се взираха в устните на затворника. Междувременно втора мишка изпълзя по крака на Дойл до левия джоб на джинсите му. Бързите движения на гризачите караха Дойл да изглежда като голямо и могъщо създание с мънички частици живот по него.
— Любимците ми — обясни затворникът. — Тукашните хора гледат скорпиони за бой, но с мишки можеш да постигнеш повече неща. — Хвана мишката на рамото си за опашката и тя зарита бясно във въздуха. — Харесвате ли мишки, господин Бун?
— Не особено.
Дойл отвори празна кибритена кутийка и пусна мишката в нея.
— Пропускате голям купон.
Бун никога не беше изпитвал страх от животни, но мишките го караха да се чувства неудобно. В главата на човека пред него имаше демон, който искаше да властва над всичко малко и беззащитно. Дойл смигна на Бун и хвана втората мишка на скута си. Като я държеше за опашката, я вдигна над главата си и отвори уста, сякаш се канеше да я погълне.
— Мислите, че няма да го направя ли? А? Платете ми двеста бата и ще я изям.
Бун сви рамене, сякаш непрекъснато получаваше оферти като тази.
— Не струва толкова.
— Майтапех се… — Дойл отвори втора кибритена кутийка и пусна мишката вътре. — И защо човек на „Актив Солюшънс“ идва да говори с мен?
— Искаме да знаем дали ще проявите интерес към предложението да работите за нашата компания.
— Разбира се. Но, ако не сте забелязали, аз съм затворен в тази лайняна дупка.
— Мисля, че мога да уредя да бъдете екстрадиран от Тайланд и качен на чартърен самолет. След изтичането на договора ще получите нов паспорт и петдесет хиляди долара в брой.
— Страхотно! Ваш съм. Къде да подпиша?
— Не е нужно да подписвате нищо, но трябва да сте наясно с условията на работата ви в Съединените щати. Ако постъпите при нас, ще изпълнявате заповедите ми без никакви въпроси и ще работите с другите членове на екипа.
— Каква е работата?
— Ще включва дейностите, заради които сте се озовали на това място.
Дойл се разсмя.
— Всичко това бяха просто някакви бюрократични глупости. Визата ми беше изтекла. Не е кой знае какво.
— Аз знам защо сте тук.
— Добре, признавам си. — Дойл се изкиска. — Сгазих лука и си купих фалшив печат в паспорта от онзи тип, който ми обеща, че…
— Знам защо сте тук — повтори Бун. — Както знае и полицията от окръг Хиан Са.
Дойл скочи на крака и прекатури щайгата. Двете кибритени кутийки паднаха на земята.
— И кой сте вие, по дяволите? Агент на ФБР? Някакво ченге? Няма да разговарям с никого без адвокат.
— Седнете, господин Дойл.
Дойл продължи да стои, като дишаше тежко, но накрая седна на бидона. Четиримата довереници вече бяха само на три метра от тях. Изглеждаха разочаровани, че не са успели да използват палките и бичовете си.
— На компанията ми е поръчана някаква донякъде необичайна операция — каза Бун. — Не съм запознат с всички факти, но предполагам, че ни е необходим човек точно с вашите умения.