Решението на проблема бе ясно, но на Бун не му се искаше да дава заповедта. Всичко беше заради Мартин Дойл; беше като цирей, който не иска да се спука. Вече шест години Бун се опитваше да осъществи идеала на Братството. Електронният Паноптикон трябваше да положи началото на нов тип общество, в което хората като Дойл можеха да бъдат проследени, идентифицирани и унищожени. Но сега демонът бе пуснат на свобода и Бун беше човекът, отключил вратата на затвора.
Компютърът избибипка отново, сякаш настояваше за отговор. Бун включи сателитния си телефон и се обади на Джери Уесткот, шефа на лондонския екип.
— Видях снимките от острова.
— Разпознахте ли азиатското момиче? — попита Уесткот. — Има я и на снимките от камерите в нюйоркското метро.
— Не искам премахване — каза Бун. — Трябва да я задържим, за да мога да я разпитам.
— Може да се окаже трудно.
— Разполагате с десет или дванайсет часа да го организирате. Ако отиват в Лондон, ще вземат ферибота от Дъблин до Холихед.
— Най-вероятно. Прекалено рисковано е да се качат на самолет.
— Дръжте ме в течение на всеки три часа. Благодаря.
Докато изключваше телефона, още едно цветче се спусна надолу и кацна върху главата му. Всички деца се разкискаха, докато Бун махаше листенцето.
— Извинете, сър. — Скуайърс застана пред него. — Господин Дойл излиза от затвора…
Бун отново извади бинокъла и заобиколи дървото. Капитан Тансири тъкмо беше извел Дойл от административната сграда и едрият американец се качваше в микробуса.
— Това ли е той? — Хорсли приличаше на момче, излязло на лов.
Бун кимна.
— Да се приготвяме.
Тримата чужденци си сложиха шлемовете, грабнаха пиките, качиха се на моторите и последваха микробуса.
През първите няколко километра не се случи нищо. Микробусът се движеше бавно по двулентовия път покрай къщи със сламени покриви и зеленчукови градини. Шлемът на Бун не се проветряваше и потта се стичаше по врата му.
— Птичката май няма да литне — обади се Хорсли по вграденото радио. — Може би ни вижда с тези свински остени.
— Продължаваме в същия дух — отвърна Бун. — Ще го проследим до самото летище.
На трийсетина километра от затвора микробусът навлезе в градче, което като че ли се беше специализирало в производството и продажбата на коприна. От една домашна работилница изтичаше алена боя и се вливаше в канавката. Боядисана коприна съхнеше на простора в задния двор, тъканта бе толкова тънка и ефирна, че на слънчевите лъчи цветовете сияеха. Бун откри, че отново се е замислил за азиатското момиче с монахините.
Пазар заемаше една прашна улица в центъра на града. Имаше дървени будки с размерите на малки килери, колички, пълни с всевъзможни стоки, продавачки клечаха зад пирамиди от портокали. Микробусът спря, за да даде път на волска каруца. Най-ненадейно Дойл слезе от колата. Не проявяваше страх от шофьора, нито се безпокоеше за полиция. Изкрещя нещо заплашително през рамо и най-спокойно тръгна през пазара.
— Господин Хорсли е пръв — каза Бун в микрофона.
Мотоциклетът рязко потегли и изпод черните му гуми полетя червена кал. Дойл чу двигателя въпреки глъчката на пазара. Спря, завъртя глава и видя човек с тъмен шлем и бяла тояга, носещ се към него като рицар на бойно поле.
Беглецът се затича. Спря зад някаква млада жена с кошница чушки на главата, но тя видя приближаващия мотор и се дръпна настрани. Пиката улучи Дойл в лявата лопатка. Докосването бе съвсем кратко, но американецът се олюля.
Скуайърс атакува след секунди и улучи Дойл в кръста. Този път едрият мъж падна на колене и моторът профуча покрай него. Беглецът погледна назад, видя, че Бун е на трийсетина метра от него и сваля пиката в хоризонтално положение, и се запрепъва по тясната пътека между две сергии.
Дойл търчеше с приведена глава и протегнати напред ръце, сякаш се канеше да се затича на четири крака. Когато мотоциклетът го приближи, той се метна наляво, но пиката на Бун го улучи в крака и електрошокът го запрати напред.
Двамата австралийци се приближиха и скочиха от моторите. Бун реши, че повече болка ще даде по-добър урок, затова ги остави да го мушкат с пиките си. Дойл се търкаляше в калта като епилептик, получил припадък.
— Това е справедливият бог! — изкрещя Скуайърс. — Бой се от справедливия бог!