— Все си мисля, че не си права за яйчените черупки в сламата, скъпа. Именно те привличат плъховете.
26.
Мая седеше в претъпканата чакалня на клиниката на Брик Лейн и гледаше свирепо стенния часовник. Имаше час за 11:00, но чакаше вече почти четиридесет минути. Щеше да се наложи да бърза през целия град, за да посрещне влака на гара Юстън.
Дразнеше се, че е в горещо помещение с врещящи бебета и старици с проходилки. Когато беше болна или ранена, се чувстваше така, сякаш някой нелоялен служител я е разочаровал.
Някаква бенгалка с широка розова риза влезе и провери списъка си.
— Госпожица Странд?
— Да.
— Заповядайте.
Мая тръгна след сестрата по коридора към стаята за прегледи. Когато минаха пет минути, без да дойде никой, свали генератора на случайни числа, който висеше на шията й. Нечетно — остава. Четно — тръгва си.
Преди да натисне бутона, на вратата се почука и Амита Камани влезе забързано. Носеше жълто-кафява папка и изглеждаше развълнувана; един непокорен кичур от черната й коса се бе освободил и падаше на челото й.
— Добро утро, госпожице Странд. Съжалявам, че ви накарах да чакате. Има ли подобрение с крака?
— Все така си е.
Днес Мая носеше пола, за да избегне унижението на болничното облекло. Седна на края на масата за прегледи, пресегна се и махна превръзката. Раната беше все още подута и кървеше, но тя упорито не показа болката си. Получи известно задоволство от факта, че доктор Камани изглеждаше загрижена.
— Да. Това е разочароващо. — Лекарката извади дезинфектант и нов бинт от шкафа. Сложи си латексови ръкавици, седна на стола до масата и започна да превързва раната. — Някакви проблеми с лекарството?
— Раздразни стомаха ми.
— Повръщахте ли?
— На няколко пъти.
— Някакви други проблеми? Световъртеж? Отпадналост?
Мая поклати глава.
— Трябват ми още антибиотици. Това е.
— Ще ви предпиша. Но трябва да обсъдим някои неща. — Доктор Камани сложи последното парче лейкопласт и се изправи. Вече не седеше пред Мая като някакво ваксаджийче и това сякаш й възвърна донякъде самоувереността. — Все още не знаем какво не е наред с крака ви, но е ясно, че трябва да започнете да водите по-здравословен начин на живот. Трябва да престанете да пътувате и да избягвате стресови ситуации.
— Невъзможно. Имам задължения.
— В наши дни животът на всички е напрегнат, но понякога се налага да се вслушваме в телата си. — Доктор Камани направи справка с папката. — С какво по-точно се занимавате?
— Това няма нищо общо с крака ми.
— Трябва да говорите със специалист.
— До гуша ми дойде. — Мечът на Мая бе скрит в тубуса на масата. Тя го взе и преметна ремъка през рамо. — Абсолютно сте безполезни.
Доктор Камани се поизправи още малко. Очите и ноздрите й се разшириха, сякаш щеше да нанесе удар по топка с ракета за тенис.
— И освен това сте бременна, госпожице Странд.
— Невъзможно!
— Напротив. Назначих пълни тестове и това бе един от тях. Може би именно бременността е причина за проблемите със стомаха.
В главата й се заблъскаха луди мисли. Искаше в този момент да е заобиколена от врагове, за да може да извади меча си и да си проправи път до вратата, като сече наляво и надясно.
— Кога за последен път сте имали полов акт, госпожице Странд?
Мая поклати глава.
— Знаете ли кой е бащата?
Чувстваше се парализирана, замръзнала в този момент на откровение, но устните й се раздвижиха и думите излязоха от устата й.
— Да. Но той си отиде.
— Разбира се, има алтернативи, ако искате да прекратите бременността. Обикновено моля пациентките си да си помислят двадесет и четири часа, преди да решат окончателно.
Доктор Камани взе от поставката на вратата брошура със заглавие „Изборът е твой“.
— Тази листовка обяснява различните възможности. Имате ли някакви въпроси, на които да отговоря?
— Не. — Мая погледна часа на мобилния си телефон. — Закъснявам за среща.
Слезе от масата, мина покрай доктор Камани и забърза към изхода.
Алис Чен и една от монахините от острова пристигаха в Лондон и Липата беше поръчал на Мая да ги посрещне. Тя взе едно свободно такси от отсрещната страна на улицата и се качи на задната седалка.