— Гара Юстън. Трябва да стигна дотам за десет минути.
Докато колата се носеше по Брик Лейн, изживяването в стаята за прегледи се върна с пълна сила. Носеше детето на странник. В този момент имаше чувството, че се намира в самолетна катастрофа — миг на осъзнаване, последван от объркване и болка. Какво да прави? Трябваше ли да каже на някого? Беше ядосана и тъжна, щастлива и непокорна.
Ако това се бе случило с Блажената майка, ирландският арлекин щеше да поиска аборт на мига. Щеше да премахне този растящ в нея инцидент, да го унищожи като тумор. Силата на арлекините идваше от простотата на живота им, от свирепата преданост към дълга им. Тялото беше оръжие, за което трябваше да се полагат грижи.
Мая вече беше закъсняла за влака, но следваше правилата, които бе научила от баща си. За Тръна място като гара Юстън бе „капан на Аргус“ — бъкано със следящи устройства място, наречено на пазача от гръцката митология, който имал сто очи. Юстън бе особено опасно място, тъй като се намираше в северния край на зелената зона и камерите непрекъснато записваха номерата на автомобилите. Лондонският Юнивърсити Колидж с костите на Джереми Бентам се намираше само на няколкостотин метра от тази централна точка. Ако мъртвият философ можеше да излезе от стъклената си витрина и да се разходи по улицата, щеше да стане затворник на електронния Паноптикон.
Мая слезе от таксито, мина по Юстън Роуд и влезе в квакерския религиозен център „Дом на приятелите“. От читалнята на партера можеше да направи предварителен оглед на гарата. На главния вход имаше поне десет камери, насочени към автобусните спирки и военния мемориал на „Славните жертви“. При неотложен случай щеше просто да изтича пред тях и да се надява, че наемниците на Табулата ще се забавят от задръстванията. Но имаше и по-безопасен начин за проникване. Дори митичният Аргус е бил победен.
Тя излезе навън и забърза по Барнаби Стрийт от източната страна на гарата. Покритият с боклуци тротоар водеше покрай „Кинг Артърс Пъб“, салон за залагания и магазин „Преобразяване“, който предлагаше дрехи за травестити. На витрината имаше два еднакви мъжки манекена, единият с костюм и бомбе, а другият — с руса перука и червена вечерна рокля. ТОВА МОЖЕШЕ ДА СИ ТИ — заявяваше надписът. „Как ли пък не“ — помисли си Мая. През съзнанието й премина образ от друга витрина — бременна млада жена, стояща до свирепо изглеждащата си двойница с плосък корем.
От Барнаби Стрийт се отделяше снабдителна рампа и тя я последва до паркинга за доставки върху гарата. Наблюдателните камери тук бяха само няколко и следяха номерата на автомобилите. Мая тръгна по бетонната рампа, водеща надолу към централната зала. Тя бе пълна с магазини, сред които „Бъргър Кингс“, книжарници „У. X. Смит“ и два „Маркс енд Спенсър“. Може би това бе намек за бъдещето — стотици магазини, които по същество са едни и същи.
На информационното табло пишеше, че влакът от Холихед току-що е пристигнал на шести коловоз. Пътниците от влака бързаха към централната зала — семейство от Източна Азия с музикални инструменти, три тийнейджърки със сплетени коси и раници и двойка на средна възраст с голям куфар на колела.
Алис Чен обаче я нямаше. След миг Мая забеляза в гарата да влиза полицай, следван от двама парамедици с носилка. И ги поведе към шести коловоз!
Мая провери ножовете си и премести тубуса на меча така, че да може лесно да извади оръжието. Тръгна по перона на шести коловоз, като се преструваше на посрещач. Полицаят стоеше на стъпалата на четвъртия вагон. Докато минаваше покрай него, тя видя парамедиците и двама кондуктори в третото купе.
Беше стигнала края на перона, когато парамедиците се появиха с монахиня, завързана с ремъци на носилката. Бе в безсъзнание, но жива. Къде беше Алис Чен? Мая се огледа за момичето, но двамата кондуктори и полицаят последваха носилката към главната зала. Ясно беше, че никой не търси изгубило се дете.
Мая извади мобилен телефон, регистриран на името на клошар от Брикстън, и се обади на Липата.
— На гарата съм. Трябваше да прибера пакета, но ситуацията се усложни.
— Проблем ли има?
— Куриерът е в безсъзнание и го отнасят парамедици.
— А пакетът?
— Няма го във влака.
— Какво е сегашното ти положение?
— В района няма конкуренти.
— Не се излагай на риск. Това не е задължението ни.
— Разбирам, но…
— Незабавно напусни района и се върни в офиса.