— Татко?
Матю Кориган стана и се усмихна.
— Здравей, Гейбриъл. Очаквах те.
— Можеше да се окаже доста дълго чакане. Преди няколко часа едва не умрях.
— Надеждата расте от вярата. Винаги съм вярвал, че ти и Майкъл ще намерите своя път дотук.
Сигурността и спокойствието на баща му бяха вбесяващи.
— Затова ли изчезна? — попита Гейбриъл. — За да живееш на това пусто място?
— Когато онези хора изгориха къщата ни, се скрих сред дърветата на хълма. И когато вие тримата излязохте от мазето, взех решението да се махна. Знаех, че ще сте в по-голяма безопасност, ако не съм с вас.
— Мама така и не се оправи след пожара. Той унищожи живота й.
— Когато се ожених за майка ти, не знаех, че съм странник. Всичко това стана по-късно. Табулата разбра и ме включи в черния си списък.
— И къде отиде след пожара? Нима си се крил на този свят, докато ние се мотаехме като бездомници?
— Учех другите. Опитвах се да им покажа различен път.
— Да, зная всичко за това. Помниш ли групата Нова хармония в Аризона? Табулата ги изби до последния човек. Унищожиха цялата общност — мъжете, жените и децата, които си „вдъхновявал“ да променят живота си.
Матю леко се присви, сякаш поемаше болката и тъгата в тялото си.
— Какво ужасно престъпление! Ще се моля за всички тях.
— Молитвите не могат да променят случилото се. Онези хора са мъртви заради твоите идеи. И искаш ли да научиш още нещо? Майкъл стана странник, но премина на противниковата страна. Сега той управлява фондация „Евъргрийн“.
Матю отиде до края на терасата и се загледа към планините.
— Брат ти винаги е бил… гневен. Искаше да е като другите, но това не беше възможно.
— Майкъл е на път да превърне света в огромен затвор. А аз съм единственият, който може да го спре. Това беше ли част от плана ти? Знаеше ли, че ще застанем един срещу друг?
— Не мога да предричам бъдещето, Гейбриъл.
— Хората рискуват живота си, защото съм странник и си мислят, че имам отговор. Е, аз нямам отговор. Събуждам се нощем и се питам дали просто няма да създам поредната Нова хармония, която ще бъде унищожена от Табулата.
— Омразата и гневът са като двама души, които стоят на улицата и крещят за отмъщение. Понякога е трудно да се чуят по-тихите гласове.
— Зная всичко за омразата и гнева. Бил съм в тъмния град. Всъщност дори срещнах лудия директор на музея, който все още очаква завръщането ти. Но това е твоят стил, нали? Никога не се застояваш задълго, дори при собственото си семейство. Само едно кратко посещение, след което се скриваш в някой далечен свят.
— Световете не са далечни, Гейбриъл. Те са паралелни на нашия живот. Ученик седи в класната стая. Старица реже хляб. Те си мислят, че са на светлинни години от различната реалност, но тези нови светове са непосредствено тук, стига хората да могат да пресекат бариерите.
— Повечето хора не желаят да се прехвърлят. Повече са загрижени за проблемите, пред които се изправят в момента. Голямата машина става все по-могъща и всеобхватна. Малцина осъзнават, че ще изгубят свободата си, и се присъединяват към Съпротивата. Ако направя грешка или кажа нещо неправилно, те ще пострадат.
— Възможно е. Не можем да контролираме бъдещето.
— Ами боговете? Това е златният град. Не би ли трябвало да се появят и да ни кажат какво да правим?
— Когато дойдох за първи път тук, започнах да ги търся. Пребродих планините и каньоните. Чуках по стените на тези кули, търсех тайни коридори и помещения. Тук няма нищо скрито, Гейбриъл. Светлината, създала вселената, съществува вечно, но боговете са изчезнали.
— Какво е станало?
— Не са оставили никакво обяснение. Стигнах до своя собствена теория. Тяхното изчезване е възможност.
— Значи тук няма никой?
— Ако боговете са напуснали сцената, оставаме само ние с теб. — Матю пристъпи към сина си. — И тъй, кой си ти, Гейбриъл? И в какъв свят искаш да живееш? Няма да ти казвам в какво да вярваш. Единственото, което мога да направя, е да те водя напред и да се погрижа да не се отклониш от собствения си идеал.
29.
Мая лежеше на леглото в стаята на Холис Уилсън в Камдън Таун, хапваше чаени бисквити и се взираше в пукнатината в тавана. Подобно на механик, проверяващ състезателна кола, протегна тялото си и прецени силните и слабите си страни.