— Тревожа се за Алис Чен. Аз бях точно на нейната възраст, когато се случиха куп лоши неща.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Не.
— А говори ли ти се за нещо друго? Сигурен съм, че си обезпокоена, че Гейбриъл се е прехвърлил…
За момент й се прииска да се пречупи, да прегърне стария приятел на баща си и да му каже за бременността си. „Никакви сълзи“, заповяда си. Сълзите нямаше да спасят Алис или Гейбриъл, нито никого на този свят. Под погледа на Симон Мая оправи тубуса на меча си и се поизправи.
— Добре съм. Да намерим онази жена и да видим дали има подземни карти.
Продължиха по улицата, докато не стигнаха номер петдесет и едно — двуетажна тухлена къща, строена навремето явно с големи претенции. Гръцки колони образуваха портик, водещ към предната врата, по ръба на покрива минаваше дорийска фасада. Сред трънаците и бурените на някогашната градина имаше знаци и табели „ОСВОБОДЕТЕ РЕКИТЕ. Подробности — вътре“.
Мая и Симон минаха по павираната пътека и почукаха. Почти веднага чуха женски глас от някаква далечна част на къщата.
— Идвам! — Жената продължаваше да вика, докато минаваше през стаите. — Момент! Идвам!
Мая погледна Симон и видя, че се усмихва.
— Виж ти! Някой живее тук — отбеляза той доволно.
Вратата се отвори и пред тях застана дребна жена около седемдесетте. Дългата й сива коса беше несресана. Носеше тениска, на която пишеше „Скъсай оковите си“.
— Добър ден, мадам. Аз съм доктор Панели, а това е моя приятелка, Джудит Странд. Разхождахме се в парка и видяхме знаците ви. На госпожица Странд й стана любопитно за организацията ви. Ако не сте заета, бихме се радвали да научим малко повече.
— Не! — с широка усмивка отвърна жената. — Не съм заета. Никак даже не съм заета. Заповядайте, господин… не чух името ви.
— Доктор Панели. А това е моя приятелка, госпожица Странд.
Последваха жената в нещо, било навремето гостна стая. Всички столове бяха затрупани с брошури, книги и пожълтяващи вестници. Имаше пластмасови кофи, пълни с гладки речни камъни, и запушени с червен восък буркани със загадъчни етикети.
— Бутнете някъде нещата и си намерете място за сядане. — Жената взе купчина книги от един плетен стол и я пусна на избелелия килим. — Аз съм Нора Григс, председател и главен секретар на „Освободете реките“.
— За мен е чест да се запознаем — любезно рече Симон. — И с какво точно се занимава вашата организация?
— Всичко е съвсем просто, доктор Панели. Името „Освободете реките“ описва нашата визия и целта ни. Бих могла да нарека организацията „Освободете лондонските реки“, но след като свършим тук, ще продължим по останалия свят.
— Темза не е ли свободна? — попита Симон.
— Става дума за всички други реки, които са минавали през Лондон, като Уистбърн, Тайбърн и Уолбрук. Сега те са покрити с тухли и бетон.
— И вашата организация иска да…
— Да разбие бетона и да пусне реките да текат свободно. Представете си Лондон, в който пенсионерите могат да ловят риба в кварталния поток. Град, в който край ромонящ ручей играят деца и се разхождат влюбени.
— Чаровна картина — рече Симон.
— Повече от чаровна, доктор Панели. Обществото, което освободи реките си, може да направи първата крачка към освобождаване на съзнанието. Децата трябва да разберат, че реките не текат по права линия.
Мая погледна към Симон — „Така доникъде няма да стигнем“, — но той като че ли нямаше нищо против разговора.
— Работя недалеч от Лъдгейт Съркъс — каза той. — В този район има ли река?
— Да. Флийт Ривър. Започва в Хампстед и минава под Камдън Таун, Ситфийлд Маркет и Лъдгейт Съркъс.
— И сте сигурна, че още си е там? — попита Мая.
— Разбира се, че си е там! Можете да покриете реките, да ги преградите и да ги напълните с боклуци, но те винаги ще са си там. След време всички небостъргачи и офис сгради ще рухнат, но реките ще продължат да текат.
— Браво, госпожо Григс! Това е наистина невероятна организация. — Симон бръкна в джоба на палтото си и извади портфейла си. Поколеба се и — доста многозначително — го прибра. — Говорите с такава страст и искреност, че ми се струва неделикатно да задавам каквито и да било въпроси.
— Няма проблем — каза Нора. — Питайте!
— Имате ли някакви доказателства за твърденията си? Притежавате ли снимки или карти на тези реки?