— Аз съм онзи, който трябва да напусне — рече Гейбриъл. — Трябва да се върна в нашия свят.
— Разбирам. Обичаш някого в Четвъртия свят и се безпокоиш за всички онези хора, които губят свободата си.
— Какво да им кажа? — попита Гейбриъл. — Как да ги убедя да се откажат от Голямата машина?
— За разлика от мен, ти все още си свързан с техния живот. Вместо да им „казваш“ в какво да вярват, направи опит да отговориш на въпросите в собственото си сърце.
— Аз не съм бог. Не разполагам с всички отговори.
— Това е добро начало. — Матю се усмихна широко. В този момент приличаше на бащата, който беше направил хвърчила за двамата си сина и бе гледал как крехките конструкции се издигат над дърветата. — Гледай навън, Гейбриъл. Градът е прекрасен по залез. Златните кули нямат своя енергия, но отразяват светлината…
33.
Ако някой физик от Лос Анджелис беше излязъл да се разходи в Мар Виста Парк този следобед, щеше да види класически пример на брауново движение. Децата се движеха хаотично като мънички прашинки в течност, отскачаха едно от друго и се понасяха в противоположни посоки. Някой гледащ от небето можеше да реши, че тези частици живот се държат като електроните в някаква квантова хазартна игра.
Седящите на пейките край детската площадка възрастни виждаха причини и резултати вместо хаос. Шон бе жаден и час по час притичваше до майка си за глътка ябълков сок. Мей Лин си играеше с две лоши момичета — Джесика и Клои — и понякога те я приемаха, а друг път не. Положението на възрастните също следваше определен ред. Група възрастни китайци и китайки седяха на източната страна на площадката и с гордост наблюдаваха внуците си; мексиканските детегледачки със скъпи колички стояха срещу тях и говореха по мобилните си телефони или клюкарстваха на испански.
Ана Кабрал стоеше отделно от двете групи. Тя бе бразилка, а не мексиканка, и наблюдаваше собствените си деца — осемгодишния Роберто и четиригодишния му брат Цезар. Ана бе дребна жена с голяма ръчна чанта и работеше сутрин в магазин за водопроводни части. Макар да нямаше пълен с дрехи гардероб, маратонките й бяха нови, а синята лента в косата й съответстваше на цвета на блузата й.
В този момент малкият Цезар си играеше с камиончето в пясъчника и единственото безпокойство на Ана бе, че по-голямото дете може да му вземе играчката. Роберто беше повече от проблем. Беше буйно момче, което се бе появило от утробата й със свити юмручета. Заради мръсния въздух страдаше от астма и Ана трябваше да носи за всеки случай инхалатор в чантата си.
Роберто искаше да тича с другите момчета, но Ана се чувстваше по-спокойна, когато момчетата бяха в къщата и всички врати бяха заключени. През последните няколко седмици дванадесет деца в Калифорния бяха изчезнали от детски площадки и училищни дворове. Полицията в Сан Франциско твърдеше, че е арестувала заподозрян, но преди два дни едно момиченце, Дейли Макдоналд, беше изчезнало от задния двор на дома си в Сан Диего.
„Не си мисли лоши неща — каза си Ана. — Виктор е прав. Прекалено много се тревожиш“.
Погледна в чантата си, за да се увери, че инхалаторът е вътре, облегна се на пейката и се опита да се наслади на деня. Малко русо момиче с розова рокличка без ръкави гледаше как Цезар си играе с камиончето, а Роберто лежеше по корем в една люлка и се преструваше, че лети. Ана чуваше уличното движение зад себе си и гласовете на детегледачките. В Бразилия щеше да познава всяка жена и историята на семейството й. Това бе най-трудното в Лос Анджелис — не бандите и ученето на английски, а фактът, че е заобиколена от непознати.
Мар Виста Парк бе осеян с места за пикник и шотландски борове. Мъглявата слънчева светлина придаваше на всичко малко плосък и безцветен вид, подобно на избледняла илюстрация на парк. Ако погледнеше наляво, Ана щеше да види голямо футболно поле с изкуствена трева. Отдясно имаше ограден бетонен овал, използван за ролер хокей. Детската площадка беше в центъра. Четири пластмасови и метални постройки, направени да приличат на крайбрежни колиби, бяха заобиколени от пясък. Ако излезеш от пясъчника и прекосиш ивицата увехнала трева, ще стигнеш до тухлена сграда, използвана за баскетболно игрище и срещи на бойскаути.
По-нататък следваше една пресечка, на която някой бе паркирал камион за сладолед.
Надянал слушалките на радиостанцията, Мартин Дойл седеше в отделението без прозорци между машините за сладолед и кабината на камиона. Наведе се напред и се загледа в монитора как някакво малко момиче с розова рокличка без ръкави приближава камиона и си купува ванилов сладолед, поръсен с шоколад.