Един наемник на Табулата, Рамирес, се занимаваше с продажбата на сладоледа. Взе парите на детето, подаде му фунийката и го загледа как се отдалечава. После попита Дойл:
— Какво правиш?
— Още не съм готов да започна търсене на целта. Дай ми още няколко минути.
Дойл продължи да наблюдава екрана. Имаше белег малко под китката, където от Табулата му бяха имплантирали радиочип. Още по-мощен чип бе вкаран в гърдите му, между гръдните мускули и костта. „Аз съм роб — помисли си той. — Малкият робот на Бун“. През последните дни екипът обикаляше цяла Калифорния. Ако стоеше нащрек, можеше и да му се удаде възможност да избяга.
Високотехнологичното оборудване му даваше достъп до частни домове и публични детски площадки, но никога не му се позволяваше да се наслади на изживяването. Когато екипът не работеше, Дойл лежеше в леглото и преравяше спомените си; сякаш докосваше всеки образ и го вдигаше към светлината като някаква скъпа снимка. Ето го Даръл Томпсън, малкото момче в задния двор, украсен за рождения му ден. Всички бяха влезли вътре за тортата, но Даръл още подскачаше на надуваемата платформа. Дойл си спомни Аманда Санчес, момичето, което плачеше, и Кати Симс, русата чаровница с лепенка на ожуленото коляно.
Най-скъпите образи бяха на тихите моменти, когато децата за първи път се сблъскваха с него. Дойл се наслаждаваше на изненадата на лицата им и на уплашените усмивки. Винаги се взираха в лицето му, наистина го гледаха. Познават ли го? Ще стане ли той техен нов приятел?
Дойл се завъртя със стола, пресегна се към една лавица и взе прозрачна пластмасова кутия, в която имаше водно конче, кацнало на клонка. Леко я разклати и насекомото раздвижи криле. Водното конче бе превърнато в нещо, носещо названието ХИМЕМС — съкращение от „Хибриден инсект — микроелектромеханична система“. Рамирес и другите наемници ги наричаха просто „робобуболечки“.
От много години ЦРУ и различни европейски шпионски агенции използваха шпионски уреди с размерите на насекомо, проектирани да приличат на водни кончета. Тези високотехнологични наблюдателни инструменти можеха да се реят над някой антивоенен митинг и да фотографират демонстрантите. Според Бун механичните водни кончета имаха няколко слаби места. Не можеха да останат във въздуха за повече от десет минути и всеки по-силен полъх на вятъра ги отвяваше. Най-големият проблем обаче бе, че явно личеше, че са малки машини. Когато една от тях падна на Шанз-Елизе по време на един протест срещу глобалното затопляне, демонстрантите получиха неопровержимо доказателство, че правителството ги шпионира.
ХИМЕМС напълно приличаше на обикновено насекомо. Когато водното конче се намираше в стадия си на нимфа, в ларвата се вкарваше силициев чип с миниатюрни видеокамери. По време на растежа нервната система на насекомото се свързваше с чипа и движенията му можеха да се контролират чрез компютър.
С пластмасовата кутия в ръка Дойл отвори плъзгащата се врата и прекрачи мястото на шофьора. Отвори втора врата и отиде до масата за рисуване край футболното игрище. Увери се, че никой не го гледа, отвори кутията, взе клончето и внимателно постави ХИМЕМС-а в средата на масата. Хибридното водно конче беше синьо, с дълго тяло, силни прозрачни криле и яркосини петна по коремчето.
Насекомото бе държано в кутията няколко седмици и сякаш се стресна, че е на открито. На Дойл му се струваше, че разбира изненадата му: той също бе затворник и познаваше шока от връщането в света. Създанието бавно раздвижи двата си чифта криле, усещайки вятъра и следобедното слънце. Дойл почука с пръст по масата и подплашеното насекомо отлетя.
Дойл се върна при камиона за сладолед, влезе в товарното отделение и активира програмата за управление. Първата картина на монитора бе на нещо тъмно с груба повърхност и Дойл реши, че водното конче е кацнало на някой клон. Включи джойстик към компютъра и леко бутна лоста напред. Водното конче реагира като модел на самолет, полетя и се насочи на изток. Дойл различи паркинга и върховете на няколко дървета.
В Сан Диего и Сан Франциско се беше научил как да управлява хибридите. Не можеш да насочваш точните движения, но си в състояние да пратиш водното конче в определена посока и да го накараш да увисне във въздуха. Използването на ХИМЕМС означаваше, че нямаше нужда да привлича вниманието към себе си, докато наблюдава децата. Дойл се бе освободил от тлъстото си тромаво тяло. В този момент бе тъмен ангел, който се рееше над децата и гледаше как три момчета се отдалечават от площадката за игра.