Но разбира се, всичко това бяха пълни глупости. Започнах да плача и когато каретата спря пред театъра, лицето ми бе обляно в сълзи.
— Наред ли е всичко, мадмоазел? — попита ме кочияшът.
— Не — изхлипах аз. — Мисля, че съм в грешния филм. — Както винаги думата се замести с пиеса, при което кочияшът ме погледна с недоумение.
— Желаете ли да ви закарам до друг театър?
— Не, няма значение. Изчакай ме тук.
Когато влязох в залата, все още плачех, ала въпреки замъгления ми от сълзи поглед ясно можех да видя как Филип и Сесил седяха на първия ред и се целуваха. Когато им се показах, веднага се отдръпнаха един от друг.
— Ана! Ти си жива! — Филип скочи на крака и дотича при мен по пътеката между пейките. Той ме погали нежно по бузата, сякаш не можеше да повярва, че стоях пред него. — Мислехме, че си се удавила!
Подсмръкнах.
— Как разбрахте за това?
— Твоят мускетар е бил вчера при Мари дьо Шеврьоз и ѝ е съобщил тъжната новина. Херцогинята изпратила съобщение на Сесил и така аз научих от нея. — Той сияеше срещу мен. — Но явно е станало недоразумение. Нямаш представа колко се радвам!
Подейства ми добре, че беше толкова радостен. Усмихнах му се колебливо и избърсах сълзите си. Сесил също се приближи. Бяло-русите ѝ коси стърчаха във всички посоки, а на врата си имаше смучка. Беше увила една тога около прозрачната си риза на нимфа и ме гледаше с широко отворени очи.
— Ти не си се удавила!
— Не, успях да доплувам до брега.
— А как въобще си паднала във водата?
Поех си дълбоко въздух.
— Гастон ме хвърли. Искаше да ме убие.
— Какво? — извикаха Филип и Сесил в един глас.
— Защо? — попита Филип зашеметено. — Защо го е направил?
— Искаше брилянтите на кралицата. Случайно бяха у мен и ми ги открадна.
— Брилянтите на кралицата са били случайно у теб? — повтори Сесил невярващо.
— Е, не беше съвсем случайно. Беше дала огърлицата на някого и си я искаше обратно. Затова помоли херцогинята да я вземе от нейно име. Ала тя беше заета, затова се погрижих аз. Гастон бе разбрал за това и ме нападна.
Двамата се бяха втренчили в мен. Не беше трудно да се забележи, че не вярваха на по-голямата част от историята ми. Особено Сесил ме гледаше доста странно.
— Признай си, ти шпионираш за Ришельо — каза рязко тя.
— Какво? — Засмях се слисано. Това беше най-абсурдното обвинение на всички времена. — Та аз мразя този човек! Никога и за нищо на света не бих работила за него! — Погледнах я предизвикателно — Всъщност понякога съм си мислела, че ти шпионираш за него.
Тя се втренчи в мен.
— Ти си луда.
— Престанете веднага. — Филип нетърпеливо поклати глава. — Ана, какво искаш от нас?
— Първо, искам да знам къде живее Себастиано. — С това предизвиках още повече подозрението на Сесил.
— Филип, тя нарочно се прави на глупава. С този мускетар имат афера, а не знае къде живее.
— Но аз наистина не знам! — извиках отчаяно. — Затова дойдох тук! Моля те, Филип! Кажи ми!
— На Рю Сен Мартен, над билковия магазин.
По дяволите! Сега си спомних! Веднъж мосю Мирабо беше споменал улицата, просто покрай всички притеснения бях забравила. Въздишайки, притиснах длани към слепоочията си. Трябваше да се концентрирам, ако исках да спася положението. Все още имаше една възможност (макар и минимална), която не бях взела под внимание. Но за това трябваше да разкрия малка част от истината.
— На маскения бал тази вечер кардиналът ще злепостави кралицата — обясних аз. — Кралят ѝ е наредил да си сложи диамантената огърлица. Но това няма как да стане, защото колието е у Гастон.
— Защо би я злепоставило, ако не носи колието? — попита Сесил бавно.
Поколебах се, ала след това осъзнах, че тук би помогнала само цялата истина. Без помощта на двамата можех да забравя за какъвто и да било успех на мисията. Следователно трябваше да изплюя камъчето.
— Кардиналът е издал на краля, че кралицата е подарила брилянтите на любовника си. Ето защо е скроил плана, за да я съсипе на бала. — Спестих им, че Ришельо щеше да го стори благодарение на моята изключителна непредпазливост.