Дядо Анри поклати мрачно глава. Върху старото му сбръчкано лице бе изписана мъка, а очите му блуждаеха в нищото.
— Опасявам се, че е много по-лош. Подготвя почвата за окончателното прогонване на моите братя по вяра.
Мари отвори големите двойни врати на салона и пристъпи като истинска фея. Очите ѝ сияеха от нетърпение.
— Започва се, Ана! Банята ти е готова!
Станах от дивана и се усмихнах плахо на дядо Анри. Ужасно ми беше мъчно за него, ала не знаех как да го утеша. Всички тези страшни преживявания бяха само изкуствени спомени, но със сигурност точно толкова травмиращи.
Той отвърна на усмивката ми с меланхолична любезност.
— И да се нагласите подобаващо, вие двете! — извика, той след нас, когато последвах Мари към стаята ѝ, където беше приготвила всичко.
Когато се потопих в топлата вана с аромат на лавандула, усетих колко бях напрегната. Липсата на сън, разигралите се събития и най-вече кавгата със Себастиано ми бяха дошли в повече. Чувствах се като играчка на батерии, движеща се напред-назад, на която някой беше счупил бутона за спиране.
Когато Мари научи, че не бях яла от предния ден, нареди да ми донесат цяла табла с вкуснотийки, от които си хапнах няколко още докато седях във ваната. След това се почувствах по-добре, но значително по-изтощена. От горещата вода се уморих. Масажът на главата, който ми направи Минет, за да ми измие косата, ми подейства сънотворно. Бях на път да се унеса. Ако зависеше от мен, след банята бих се излегнала за няколко часа, но Мари категорично отказа; обясни, че все още сме имали доста неща за вършене.
Останалата част от стайлинга съвсем ме довърши. Въпреки това изпълнявах послушно всичко, защото Мари бе в стихията си и аз не исках да ѝ развалям настроението. Процедурата протече като един от епизодите на Пълна промяна, където кандидатката можеше да види новия си външен вид едва в края на предаването. Минет полира ноктите ми е една специална кърпа, оскуба ми веждите, напарфюмира ме зад ушите с приятен аромат, нави ми косата c маша и ме гримира, докато седях по бельо и чорапи на табуретката, без да се поглеждам в огледалото. Дори още не бях видяла роклята. Затова пък имах възможността да огледам доста добре бельото ми, което имаше невероятна прилика c някои модели от двайсет и първи век. Корсет c връзки, който ми седеше доста добре, и бикини тип боксерки c панделки и къдрички. Всичко изглеждаше доста скъпо. Дори копринените чорапи бяха истински лукс, c телесен цвят и ултратънки, които се закрепяха над коляното c панделки.
После трябваше със затворени очи да се мушна в роклята. Усетих мека тъкан и нежен аромат на цветя, докато Минет обикаляше около мен и ме гласеше. Мари издаде няколко възхитителни стона и така стигнах до заключението, че всичко изглеждаше, както си го бе представяла. Тя ме хвана за ръката и ме дръпна няколко крачки напред.
— Още не, още не! — викаше тя. — Само когато ти кажа! — Вълнението ѝ бе заразно, чувствах се като Пепеляшка след срещата ѝ c добрата фея. — Сега вече можеш да си отвориш очите!
Поглеждайки се в огледалото, трябваше да примигна няколко пъти, защото не можах да се позная, действително изглеждах като Пепеляшка. Роклята ми беше от бяла коприна с втъкана сребърна нишка. В горната си част бе вталена, а от кръста надолу се спускаше до пода на блестящи вълни. Ръкавите бяха тесни до лактите и от там се превръщаха в истински произведения на изкуството от дантела. Талията бе c остър връх и украсена с перлена бродерия. Въпреки това роклята не изглеждаше претрупана — просто беше приказно красива. Филип бе сътворил един истински шедьовър.
Но Минет също бе свършила отлична работа. Тя бе прибрала косата ми в гръцки кок, с наниз от перли и изобилие от масури, които падаха свободно от двете ми страни. А гримът ме бе променил изцяло. Никога не се гримирах силно, но затова пък Минет не беше пестила материал. Светла основа, изобилие от черен молив на очите, а на устните червена къна — не беше грим за всеки ден, ала напълно подходящ за едно голямо вечерно парти.
— Харесваш ли се? — попита Мари.
Впечатлена, гледах отражението си и кимнах мълчаливо.
— Новият ми шивач я уши. Показа ми скица на роклята, която напълно ме завладя. Един наистина талантлив млад мъж, който ще стигне много далеч.
Обърнах се към нея и отново примигнах, защото външният ѝ вид ме порази. Никоя от известните ми топмодели не можеше да се сравнява с нея. Тя беше толкова сияйна и безупречно красива, че ти спираше дъха. Роклята ѝ, едно приказно творение от златна коприна, беше подобна на моята, само че тя я изпълваше по-добре от мен и деколтето ѝ бе значително по-пищно.