— Мари, ти си ослепително красива — казах с възхищение. — Ще засенчиш всички на бала.
Тя се изчерви от радост, но поклати глава.
— Както винаги, кралицата ще бъде най-хубава.
Доброто ми настроение се изпари на мига.
— Ами ако… — Ако не успеем да вземем диамантите навреме, исках да кажа, но се спрях, защото не исках да си го представям.
— Тя ще носи воал — рече Мари. — Затова няма веднага да се забележи, че не носи колието.
— Тогава може би ще успеем да ѝ го върнем навреме.
Мари сви рамене и въздъхна.
— Да се надяваме на най-доброто. — Изведнъж тя направи няколко танцови стъпки, а полите ѝ се завъртяха шумно около нея. — Стига толкова. Ние все още не сме готови! Погледни обувките! И тези ветрила! И прекрасните бродирани маски! Не са ли фантастични?
Времето се изтъркули някак си, когато най-накрая каретата спря пред къщата и потегли към кралския бал c маски. Дядо Анри ни се възхити и ни направи комплименти, ала аз не можах да се зарадвам истински. Коремът ми бе свит на топка от напрежение, но нямаше връщане назад.
През тази вечер всичко щеше да се реши.
Огледах почтително балната зала. Тя беше с гигантски размери, а празничната ѝ украса беше главозамайващо пищна. Навсякъде горяха свещи в многоръки свещници, както и в огромните, блестящи c безброй кристални капки полилеи, които висяха от тавана и изпълваха залата c мека светлина. Скъпи копринени тапети предлагаха стилен фон на големите маслени платна, сред които съзрях една истинска картина на Рубенс. Спрях се пред нея изумена. След няколкостотин години на това място пак щяха да висят картини на други известни художници, тъй като кралският дворец щеше да се превърне в музей, но тук и сега имаше маскен бал и аз бях в центъра на събитието. Група музиканти стояха в ъгъла и свиреха весела музика. Лека-полека гостите бяха пристигнали и сега лакеи им поднасяха напитки. Имаше повече от стотина души, които стояха на групички и си говореха, всички облечени в прекрасни тоалети и маскирани. В тези ранни векове сред благородническото съсловие маската спадаше към модерните аксесоари за балове дори и извън времето на карнавала.
От съображения за сигурност си бях сложила котешката маска, което доведе до малък спор с Мари. Тя искаше да си сложа маска, която бе поръчала специално за мен и подхождаше на роклята ми — в кремав цвят и c перлена украса. Но аз настоях за моята под претекст, че ми бе скъп спомен от родния край и исках да си я сложа на днешния ден — което донякъде си беше вярно. За моя изненада, Мари ме разбра и не повдигна допълнителни възражения.
Имах чувството, че времето ми изтичаше. От пристигането ни нищо не се бе случило. С дядо Анри прекарахме първия четвърт час заедно, залепени до полата на Мари, която ни мъкнеше от групичка на групичка, оглеждайки се във всички посоки. Беше ми почти невъзможно да открия познати лица под маските, изискваше се максимална концентрация. Кралят и кралицата още не се бяха появили, а също и от Ришельо нямаше следа. Затова пък разпознах няколко гости, които бях срещала при други обстоятелства, като маркиза Дьо Рамбуйе и няколко от нейните посетители. Също така на пътя ни се изпречиха различни познати лица от партито на Мари.
Хосе и Себастиано все още не бяха дошли, ето защо се надявах, че междувременно Хосе бе успял да възвърне паметта му. Имаше малка надежда, че кралицата отново разполага с огърлицата си. И веднага щом се появеше, щях да знам със сигурност. Ако беше забулена, тогава можеше да помогне само план Б. За него обаче беше от съществено значение присъствието на гадния предател Гастон. Но засега никъде не го виждах.
За мое успокоение, на няколко пъти видях в тълпата Филип и Сесил. С парите, които им бях дала, си бяха подсигурили дрехи и бяха подкупили церемониалмайстора да ги допусне до бала. Засега всичко вървеше по план, но все още не ми бяха дали уговорения знак. И така, трябваше да чакам, въпреки че никак не ми беше добре от вълнение и тревога. Не оставаше много време до отварянето на банкета — в една съседна зала бяха приготвили за гостите огромна банкетна маса. А когато всички се настаняха по местата си, щеше да е късно, защото тогава кралицата трябваше да се разбуди и с това да настъпи нейното падение.
Хората около мен се впускаха в празни приказки. Основно клюкареха по адрес на други, които не присъстваха тази вечер и които никога не бях чувала. Докато изведнъж не споменаха име, което ми беше познато.