Жак и Жул донесоха носилка, като взаимно се надприказваха с възхвали относно подвига на Себастиано. Докато го поставяха върху носилката, видях как в другия край на залата двама мускетари отвеждаха Мари. Причината за арестуването ѝ беше очевидна. Нейният предполагаем дядо искаше да убие кардинала, така че до второ нареждане се считаше за негова съучастничка. Но аз знаех, че тя нямаше нищо общо. Хенри я беше манипулирал. Също както и Себастиано, само че при Мари го е правил още преди скока ѝ в миналото. Старите притежаваха необичайни и могъщи сили. Само едно докосване с ръка можеше да отнеме или възвърне спомени. Или да създаде напълно погрешни. Мари беше просто жертва, тя не знаеше нищо за всичко това.
Погледът ми срещна този на кралицата и ми стана ясно, че и тя си мислеше същото. Тя кимна незабележимо — едно безмълвно обещание, че щеше да се погрижи за Мари. Олекна ми.
Себастиано бе отнесен от балната зала, докато първите гости, които допреди малко тичаха, крещейки, във всички посоки, сега се връщаха жадни за сензация да разгледат мястото на престъплението. Двамата с Хосе вървяхме до носилката, а аз държах ръката на Себастиано.
Пред залата срещнахме Филип. Той беше избърсал кръвта от носа си и се беше сресал.
— Вие сте мъж на място — рече той на Себастиано. — Видях всичко. — Говореше с възхищение, ала в същото време беше унил и аз знаех каква е причината. Той все още не можеше да повярва, че Сесил се бе съюзила с Гастон. Целият му свят се бе разклатил из основи.
— Тя не искаше — казах му. — Бижуто да, но другото… сещаш се. Не го очакваше.
Той само кимна.
— Все още не съм ти благодарила за роклята, Филип. Прекрасна е. — Хванах ръцете му, борейки се със сълзите. — Толкова съжалявам.
Той отново кимна, без да каже и дума, а аз изхлипах и го прегърнах.
— Благодаря. Благодаря ти за всичко! — Въпреки краткия ми престой тук, той се бе превърнал в истински приятел и трудно понасях мисълта, че нямаше да го видя отново. Освен това сърцето ми се късаше, като го гледах колко страда от предателството на Сесил.
Филип отвърна на прегръдката ми кратко, но силно, след което ме пусна рязко и бързо се отдалечи.
Със сълзи в очите го проследих с поглед, а след това настигнах Себастиано. Жак и Жул го отведоха в една елегантно обзаведена стая, където го положиха върху скъп диван.
— Ще нацапам всичко с кръв — каза той.
— Кралицата така нареди — обясни Жак. — Нищо не трябва да ти липсва. След малко ще дойде лекарят ѝ, който лично ще се погрижи за теб.
Междувременно вече можех да различавам Жак от брат му. Той имаше драскотина на челото, защото Сесил го беше одрала, когато се опита да ѝ сложи вериги. И той изрази съжалението си, понеже бях предпочела Себастиано пред него.
— Бих предизвикал всеки друг на дуел, но на него ви предоставям доброволно — добави той великодушно.
Двамата близнаци се оттеглиха и ни оставиха сами в стаята.
— Сега какво ще стане със Сесил? — попитах аз.
— Няма да ѝ се размине — каза Хосе. — В това време още не са чували за условна присъда.
— Но Бастилията! Това е затвор на ужасите! Не може ли…
— Тя заслужава наказание.
— Хосе, моля те!
Хосе въздъхна.
— Ще видя какво мога да направя. Но нищо не обещавам.
— А Гастон?
— Ами със сигурност ти е известно какво се случва с убийците в тази епоха.
— Но аз съм жива! Беше само опит за убийство!
— Два опита — възрази Себастиано от дивана.
— Но той е действал по заповед на Хенри, когато се опита да ме убие!
— Не, не е — обясни ми Хосе.
Това ми дойде неочаквано и отначало не знаех какво да кажа. Ала после си представих Гастон на бесилката и преглътнах.
— Моля те — повторих аз.
Хосе отново въздъхна.
— Е, добре, ще се опитам да извъртя нещата. А сега недей да ми досаждаш и заради Хенри, не е от моята компетенция. Освен това имам по-важни неща за вършене. — Той отиде до вратата. — Ще осигуря карета. Крайно време е да се върнете у дома.