Неуверено се върнах при Себастиано. Той поклати глава, като чу какво бе казал Гастон.
— Този тип не е с всичкия си. Най-малкото можеше да се извини. Опита се два пъти да те убие! Да не говорим за удара по главата ми.
— Мисля, че наказанието му е достатъчно.
— Наказание и съжаление са две различни неща и едното не струва много без другото.
На това не можах да възразя. Зарадвах се, когато обявиха полета ни, и докато се качвах на борда, не погледнах назад.
В самолета, малко преди излитане, Себастиано извади от джоба на якето си една кожена торбичка, подобна на онази, в която носех маската — при първа възможност се надявах да я върна на Есперанца. Бях доволна, че нямах нужда от нея по време на бала, въпреки че Себастиано бе на мнение, че бе послужила като примамка за Гастон.
— За теб — рече Себастиано и ми подаде торбичката.
— Какво е? — Взех я и я претеглих на ръка.
— Малък подарък. През цялото време исках да ти го дам.
Дръпнах връвчицата и изсипах блестящото съдържание в ръката ми. Беше огърлицата.
Онемяла, погледнах Себастиано право в очите. Едната огърлица я бе дал на кралицата, или по-точно я бе хвърлил в краката ѝ, а другата… Няма да забравя как ми я взе на Плас Роаял и как се запъти към къщата на кардинала.
— Не си му дал огърлицата — казах тихо.
Той поклати глава.
— Не, задържах я. Тогава не разбирах защо го правя. Знаех, че така предавам Ришельо, и не ми харесваше, но не можех да направя нищо по въпроса. Сега, разбира се, знам защо постъпих така.
— И защо?
— Ето защо. — Той ме прегърна със здравата си ръка и ме целуна нежно. Отвърнах на целувката му всеотдайно, докато не ни прекъсна гласът на стюардесата c молба да затегнем коланите си и да изключим мобилните си телефони по време на полета. Извадих айфона от джоба си и видях получено съобщение, което бързо прочетох.
— От Ванеса? — попита Себастиано.
Ванеса ми беше писала повече от двайсет пъти след завръщането ни. Беше започнала да подозира нещо. И е право, тъй като обикновено ѝ връщах отговор веднага и почти никога не включвах гласова поща. Бяхме неотлъчно заедно и денонощно на разположение една за друга — ясно, че нямаше да се върже на историята за необезпокояваната любовна почивка в Париж. Все някога ще трябва — естествено, под клетва — да я просветя, особено ако това c пътуването във времето продължеше и занапред.
Дали можех да върша тази работа като основна професия? Тогава временно щях да реша въпроса със следването. Разбира се, в такъв случай всичко трябваше да е изрядно: трудов договор, здравно осигуряване и така нататък. И естествено, да имам бюджет за разходите.
— Не, този път не е от Ванеса — казах аз. — От Хосе е. Пише, че има нова задача за нас.
— Сериозно? За какви ни взема? За отбор командоси?
Изкикотих се.
— А не сме ли?
Себастиано се засмя и отново се наведе към мен, за да ме целуне. Под нас изреваха двигателите. Пътуването можеше да започне.
Бележки
1 Международна неправителствена организация за защита на човешките права. — Б. пр.
2 Комедийно изкуство, възникнало в Италияпрез шеснайсети век и останало популярно до средата на осемнайсети век. — Б. пр.
3 „Петел с вино“ — френски кулинарен специалитет, а също така и едноименен немски филм, комедия. — Б. пр.
4 Музикален инструмент, познат от периодите на Късното средновековие, Ренесанса, барока и класицизма. — Б. пр.
5 Копринена лента, която се връзва като колан или около врата. — Б. пр.
6 Bel étage (фр.) — bel — прекрасен, красив; étage — етаж. Етажът, който се обитава от господарите на къщата. — Б. пр.
7 Chateau (фр.) — замък, дворец. — Б. пр.
8 Булонският лес — парк в западната част на Париж. — Б. р.
9 Дядо (фр.) — Б. р.
10 Palazzo (ит.) — благороднически дом. — Б. пр.
11 Мост във Венеция. — Б. пр.
12 Срещу (фр.). — Б. пр.
13 Безумна любов (фр.). — Б. пр.
14 Е, добре (фр.). — Б. пр.