Всъщност казах филмов сценарист и филм, но така или иначе, смисълът беше същият.
Сесил се смръщи и ме погледна замислено.
— Една много добра идея за пиеса. Мога да се вдъхновя и самата аз да напиша нещо подобно. Особено след като се намирам в същата ситуация като този сценарист. Това не го измисли току-що, за да ми се надсмееш, нали?
— Не, наистина! — възразих аз. — Освен това момичето е негова дъщеря и накрая започват да се харесват. Това е съществена разлика.
— Е, ти не си моя дъщеря, но мисля, че започвам малко да те харесвам. — Сесил стана и взе още няколко възглавници от леглото. Хвърли ги на пода, след което отиде до стенния рафт и се върна с едно парче хляб, което ми тикна в ръката. — Ето, изглеждаш гладна.
Благодарих учтиво и отхапах един залък, въпреки че бях изгубила апетит от вълненията през изминалата нощ. Макар че хлябът беше сух и безвкусен, от дъвкането огладнях и продължих да ям, докато не остана и трохичка.
— Трябва да си жадна. — Сесил напълни две чаши червено вино от една кана, като ми подаде едната и настоя да си кажем наздраве. След това продължи да ми долива и не се успокои, докато не изпихме цялата кана. Тя определено пи повече от мен, ала виното беше доста силно и щеше напълно да ме повали, ако вече и без това не седях на пода. От време на време главата ми клюмваше, защото непрестанно задрямвах. Докато свещите се топяха, а ние пиехме, Сесил искаше да узнае всичко за мен. За по-сигурно, доколкото можех, ѝ отговарях уклончиво, а в повечето случаи ѝ давах и безсмислени отговори. А когато ме попита какво обичам да правя в свободното си време, се ограничих само до четене и свирене на пиано (преводачът замести пианото с клавикорд[4]). Пропуснах да спомена карането на колело и джудото. На въпроса ѝ дали имам обожател, набързо отговорих отрицателно. За да отклоня вниманието от мен, преминах към задаването на контравъпроси. Тогава Сесил ми разказа живота си, който бе доста необичаен, но като се замисля, може би една част от това беше просто измислица.
Тя бе дъщеря на парижки придворен учител (което обясняваше нейната начетеност) и датска търговка на вино (което обясняваше нейния северняшки външен вид и афинитета ѝ към червеното вино). Освен това бе вдовица на жонгльор и акробат — което от своя страна обясняваше любовта ѝ към сцената.
Нейният съпруг бе починал преди три години при падане от въже и за съжаление, не ѝ бе оставил нищо друго освен жонгльорските си топки. Сесил скочи от леглото и започна да се оглежда, докато не съзря една кутия, ала опитът ѝ да ми покаже някой жонгльорски номер се провали заради ниския таван. Топките се разхвърчаха в различни посоки, няколко дори ме уцелиха и аз сграбчих една възглавница, с която прикрих лицето си. И двете се разкискахме и решихме единодушно, че е време за сън. Едва събрах сили да използвам тоалетната ѝ — един стол зад паравана, под който бе закрепено гърне с капак.
— Чакай — рече тя. — Пълно е. Бързо ще го изпразня.
Тя отвори капака на прозореца и със замах изля гърнето на улицата, преди отново да го закрепи под стола. Толкова за локвите, в които многократно стъпвах, идвайки насам. Докато си вършех малката нужда, тя затвори прозореца и се шмугна под завивките. Аз се настаних на пода, който след всичкото това вино ми се стори наполовина толкова твърд, колкото в началото.
— Лека нощ, Ана — промърмори Сесил. — Сладки сънища.
— И на теб — отвърнах, докато вече се унасях.
Свещите бяха изгаснали. Навън бе започнало да се зазорява. Само след няколко часа Филип щеше да се появи на вратата и аз трябваше да съм във форма. Скоро щях да видя отново Себастиано… най-сетне. Неговият образ ме придружи в сънищата ми.
Ден първи
Когато се събудих, главата ми пулсираше, а езика си усещах като полумъртвото космато нещо, което настъпих предната нощ. С охкане обърнах главата си на другата страна и се опитах да избегна ярката светлина, която пронизваше дясното ми око. Слънчев лъч си бе проправил път през един процеп на капака на прозореца и като прашен меч разрязваше стаята надве. Някой чукаше с все сила вътре в черепа ми и караше света около мен да кънти. Тогава разбрах, че чукането идва отвън, или по-точно от капака на прозореца.
— Сесил? Ана? Спите ли?
Беше Филип. Веднага се разсъних и скочих. Това ще рече, че исках да скоча, ала в действителност беше едно трудно и бавно, придружено със стенания надигане, възпрепятствано от чаршафа, който се бе увил около краката ми като гигантска змия. Възглавниците бяха разпръснати на всички страни около мен и бях спала на голите дъски.