Гастон нямаше подобен проблем. Той щедро си сипваше и изливаше в гърлото си чаша след чаша, докато му разказвах за подозрителния тип, когото видях първо пред „Британик“, а преди малко и на пазара.
— Сигурна ли си, че е същият? — попита скептично.
— Да.
— Може да си се объркала.
— Не, познах го.
— Как изглеждаше?
— Нормално. — Сама усетих, че това нямаше да ни помогне много. Не бях добра в описанието на хора без някакви особени белези. — Средата на четирийсетте, кестенява коса, невзрачно лице.
— Може да е моят зъболекар. Или чичо ми. Или учителят ми по немски.
— Или някой пътуващ във времето — казах ядосано.
— Чисто теоретично, да — допусна Гастон. — Не ги познавам всички.
Цялата история, изглежда, не го интересуваше особено, затова не му споменах за теорията ми, че според мен непознатият от пазара е същият, който се опита да убие кардинала.
— Какво ще правим със Себастиано? — попитах го. Без съмнение към момента това бе най-важният въпрос.
— При всички положения трябва да предприемем нещо срещу загубата на паметта му — рече Гастон. Обут в копринени чорапи, той кръстоса крака и скръсти ръце пред едрите си гърди. — Трябва да измислим нещо. Сещам се само за един начин. Наложително е да се махне от тук. Далеч от това обкръжение, далеч от това време. Трябва да го върнеш обратно в настоящето. Може би тогава ще си спомни. — Лицето му се озари. — Да, точно така ще направим. Трябва само да го доведеш до портала при следващата смяна на лунната фаза.
— Намирам идеята за много добра. А имаш ли и предложение как да го уговоря да дойде с мен? Или просто да отида при него и да му кажа: „Хей, искаш ли тази нощ да прекосиш с мен моста?“.
— Защо не? В края на краищата ходите заедно, по-вероятно е да послуша теб, отколкото мен.
— Забравяш една малка подробност. Не сме гаджета. Или поне не в момента. Та той дори не ме познава!
— Точно това трябва да промениш, скъпа Ана. Трябва да го убедиш, че сте един за друг. И преди всичко, че тази нощна разходка си заслужава.
— И как точно да стане това?
— С женска хитрост! Една романтична разходка, целувки на фона на лунната светлина. Защо да не стане? Веднъж вече се е влюбил в теб.
— Страхотно — казах, раздразнена. — Наистина страхотен план.
— Това ми прозвуча доста саркастично.
— Може би защото действително бях саркастична.
Спомних си последните думи на Себастиано. Най-добре си намери някой друг, с когото да се задяваш, малка Ана. Освен това не се катери по дървета, които са прекалено високи за теб.
— Той се мисли за нещо повече от мен — обясних, изпълнена с възмущение. — В ролята на Пепеляшка не попадам в полезрението му. — Вбесено добавих: —Преди малко дори ми каза, че не си пада по мен. Какво според теб трябва да направя?
Гастон ме огледа.
— Е, точно в този момент не изглеждаш особено привлекателна. Цяла нощ ли си се шляла? — Той посочи дрехата ми. — Изглежда, бая си се пооляла.
— Разбира се. Купонясвах като луда цяла нощ. И тъй като беше много забавно, преди малко отново се извъргалях в мръсотията. — Раздразнена, запретнах скъсаните си ръкави и му показах ожулените си длани. — Паднах, ясно ли е? И почти не съм спала, защото Сесил искаше да си говорим през цялата нощ! Искам също да подчертая, че спах на земята. — Огорчена, посочих към съседната стая, където през открехнатата врата се виждаше едно широко, отрупано с възглавници легло. — Не може да се сравни с твоя бюджет.
— Често идвам тук по работа — оправда се Гастон. — Разбираемо е да искам малко повече удобства. — Той се изкашля. — Ще се огледам за по-добър подслон, ако се наложи да останеш за по-дълго.
— Какво имаш предвид под по-дълго?
— Ами по-дълго от следващата смяна на лунната фаза. Може да ти отнеме повече време да убедиш Себастиано.
— И до следващата смяна на луната ще спя на пода при Сесил, така ли?
— Ще се погрижа да ти осигури легло. Трябва да живееш при някой доверен човек, който не задава въпроси и ще ти помага в ежедневието. Тя е от Париж и познава града като ръката си.
— Като петте си пръста — поправих го.
— Какво? — Погледна ме объркан.
— Казва се „като петте си пръста“, не „като ръката си“.
— О, благодаря. — Усмихна ми се весело той. — Уча с голямо желание. Мисля, че е страхотно да си говорим на немски, без да се включва универсалният режим.