— Отворено е — извика Сесил.
Понечих да вляза… и се отдръпнах изплашено назад, когато вратата изведнъж се отвори отвътре и в носа ме удари миризма, която познах още преди да видя мъжа, от когото струеше. Не беше никой друг, а баптист, бившият на Сесил. Над плисираната му якичка лицето му бе почервеняло като домат, а върху челото му бяха избили капчици пот. Мина покрай мен със сведен поглед и остави зад себе си огромен облак от всички аромати на Ориента, после изчезна безшумно навън със светкавична бързина.
Сесил седеше чисто гола в една голяма вана, от която се издигаше пара, и търкаше с четка протегнатия си над водата крак.
— Не исках да преча — казах смутено.
— Не пречиш. Това беше моят съпруг. — Тя махни небрежно с четката. — Влез и си сипи вино. Можеш да ми помогнеш да си измия косата, след като Баптист си тръгна.
Мократа ѝ викингска грива се спускаше извън ръба на ваната. До нея стояха приготвени кофа с чиста вода за изплакване и сапунерка. След като вече бях прекарала няколко седмици в миналото, знаех колко е мъчно да се мие дълга коса. По това време нямаше пенести шампоани, вместо тях се използваше разкашкан и обогатен с ароматно масло сапун. Косата много старателно се обтриваше с него, след което се изплакваше с чиста вода и тъй като беше процедура, изискваща много време, не се правеше твърде често. Сесил имаше лъскава и добре поддържана коса, вероятно я миеше редовно. Косата на Себастиано също изглеждаше чиста, откъдето си направих заключението, че също редовно се къпеше. През седемнайсети век това не беше нещо естествено. Най-лошите времена обаче тепърва предстояха: след по-малко от няколко десетилетия миенето щеше да излезе от мода, мазните и смърдящи коси щяха да се крият под огромни перуки, а отвратителната телесна миризма да се прикрива с парфюм. И тогава всички хора щяха да миришат като мъжа на Сесил.
След работата в Златният петел косата ми миришеше, сякаш бях бърсала с нея заведение за бързо хранене. Твърдо бях решила да я измия днес, ако се налагаше дори и със студена вода.
— Сесил, ще ми кажеш ли — подхванах аз, като загребах малко от сапунената смес и я втрих в косата ѝ — къде точно се намира „Люксембург“? И преди всичко: какво е?
— Един нов дворец зад крепостните стени. Майката на краля нареди да го построят. Там има много хубав парк. Не е много далеч. Просто се върви чак до края на Рю дьо ла Харп, след това минаваш през градската порта и вече се вижда. Вечер там често се срещат млади хора. Защо питаш?
— О, бих искала да отида. В Златният петел се запознах с няколко мили мускетари. Единият от тях ме покани. Коя точно улица е Рю дьо ла Харп?
— Като излезеш от къщи, веднага вдясно зад ъгъла, дългата улица, която води извън града. — Тя обърна глава и ме погледна. — Трябва да се пазиш от мускетарите. Те искат само едно нещо.
— Ще се пазя. Мога ли да използвам остатъка от сапуна, когато приключим с косата ти?
— Разбира се. Както и водата. Можеш да се изкъпеш веднага след мен.
Погледнах критично към мътилката във ваната.
— Нямам нито паразити, нито заразни болести — добави Сесил, сякаш бе прочела мислите ми.
— Благодаря ти. — Всичко останало щеше да отнеме твърде много време, а освен това имаше и по-лоши неща от използваната вода. Например да вониш на стар фритюрник.
— Отново ли си се сдобрила с мъжа ти? — Попитах я. — Филип ми разказа, че сте разделени.
— Какво значи сдобрила. — Сесил наклони глава назад, за да мога да полея косата ѝ с топлата вода от кофата. — Баптист идва веднъж седмично и затопля вода за ваната ми в кухнята на портиера. В замяна му позволявам да ме гледа, докато се къпя.
— Аха — казах вяло. Дали това спадаше към неописуемите според Филип неща, които Баптист изискваше от нея?
И още един път, когато ми носи храна, вино и хартия за писане. О, и пари за наема. За това трябва малко да го пошляпвам.
— Ти… хм…?
Тя посочи един камшик, който висеше между дрехите ѝ на стената, а аз бях взела за сценичен реквизит.
Аха. Добре, значи, имаше една потайна Петдесет нюансова история с бившия ѝ. Това си беше нейна лична работа и не ме засягаше (макар че живо ме и интересуваше). С изключение, разбира се, на една важна подробност.
— Доброволно ли го правиш, или те принуждава?! Филип ми каза, че съпругът ти те е издал на Инквизицията.
Сесил махна с ръка.
— Знаеш ли, Филип заема важно място в живота ми. Той е един много верен посетител на театъра. Мисля, че ме обожава. Той не би разбрал защо правя тези неща и дори че ме карат да се чувствам добре.