Изведнъж се разсъних.
— И тази вечер ли ще дойде?
— Много вероятно. Кардиналът изпуска тези срещи сравнително рядко. Той обича да води изискани разговори с начетени и интелигентни хора, а толкова много събрани на едно място никъде другаде не може да намери. — В съзнанието ми изплуваха думите на Филип. В града кардиналът никъде не ходи без личната си охрана. Следователно щеше да се появи на салонното събитие с мускетарите си. От което можеше да се заключи, че и Себастиано щеше да е там.
Решително се изправих на крака.
— Идвам с теб. — След това се спрях. — Можеш ли просто така да ме вземеш с теб?
— Разбира се! — Очите на Сесил светнаха. — При това точно такава, каквато си сега, с обикновена рокля и без грим. Ти си отличен пример за това, как силата на духа не подлежи на никакви ограничения, нито на социалното положение, нито на пола! Погледни се само! Ти си съвсем младо, прокудено от родината момиче. Без родителска закрила, без попечител, без богатство. И въпреки това можеш да четеш и да пишеш, и да свириш на клавикорд! Катрин ще остане възхитена от теб! Тя самата говори перфектно няколко езика, образованието ѝ е легендарно!
С леко притеснено чувство се питах в какво ли се бях забъркала.
Това, че не трябваше да ходим пеша, бе приятна изненада. За днешния ден резервите ми вече се бяха изчерпали. Не си чувствах краката от болка. Затова ми олекна, когато една карета, която Сесил специално бе поръчала за пътуването ни до хотел „Рамбуйе“, ни чакаше пред къщата. По пътя замалко да заспя отново. Колелата тракаха по паважа, а кабинката се люлееше напред-назад. Вътре в каретата беше сравнително тъмно, светеше само една мъждива маслена лампа, светлина отвън не проникваше. От време на време по пътя се виждаха горящи факли или фенери, ала не излъчваха почти никаква светлина. Затова пък смрадта бе непоносима. Прозорците на каретата представляваха дървени, облицовани с плат щори, които бяха отворени заради горещината. От Сена се носеха отвратителни изпарения, толкова остри и неприятни, че трябваше да закрия носа си с ръкав. Миришеше на смесица от клозет, гробище и разяждаща киселина.
Сесил ми обясни, че вонята идва от кожарската работилница на брега на реката, където често се работело нощем, защото миризмата в квартала ставала непоносима през деня.
— Дерат умрели животни, остъргват козината и гниещите части от кожата, мажат я с някаква ужасна смес от смачкан мозък и я заравят в зверски вонящи ями, докато не изсъхнат. — Тя вдигна тънкия си, обут във фина кожа крак. — Не е за вярване, че от всичко това може да излезе такова хубаво нещо, нали?
Още не се бях замисляла за кожената индустрия през този век, но само при представата за това, стомахът ми се обърна.
На Рю дьо Сен Томас де Лувре бе значително по-светло отколкото по другите улици, което се дължеше на близостта на кралския дворец — осветения от факли „Лувър“, една величествена постройка в ренесансов стил, но все пак само наполовина толкова голям, колкото в настоящето, тъй като през 1625 година някои части на двореца все още не бяха построени.
Хотел „Рамбуйе“ беше елегантна сграда c високи прозорци. Пред портала се бяха строили слуги в ливреи, единият от които веднага се втурна да помогне на Сесил да слезе от каретата. Аз слязох сама, вероятно не изглеждах достатъчно важна. Незабелязана крачех след Сесил, която влезе вътре с величествено вдигната високо глава. Явно партито се провеждаше на втория етаж, както бе прието в изисканите домакинства. Качихме се по широка и извита стълба, в края на която ни посрещнаха други слуги. Един от тях се приближи с табла и ни предложи напитки. Сесил грабна две чаши вино и ми тикна едната в ръката, докато аз развълнувано се оглеждах наоколо. От една голяма галерия тръгваха няколко стаи, в които имаше много хора. Повечето гости бяха мъже, ала тук-там видях и елегантно облечени жени. Чувствах се като Пепеляшка по време на работа и веднага ми стана ясно, че Сесил не се интересуваше от това, дали щях да се забавлявам, по-скоро искаше да ме покаже, сякаш съм екзотично малко кученце.